Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Няма да е зле да увием „М–16“ в някакво одеяло — предложи Сузана, без да крие усмивката си, и излезе от хола.
Чу се звън на метал.
Кастило видя, че Брадли е седнал на пода пред сака с оръжията. Вече бе започнал да разглобява избрания пистолет „1911А1“, за да го провери. Бе изпуснал една част и бързо я грабна от пода.
„Господи, колко е бърз“.
— Залагам двайсетачка, че стрелчето може да разглоби това оръжие по-бързо от всички присъстващи — заяви с възхищение Джон Дейвидсън. — При цялото ми уважение, подполковник, по-бързо и от вас, нищо че командвате цялата операция.
— Няма нужда от залози — отвърна Кастило.
Ефрейтор Брадли с нищо не показа, че е чул, но вратът и бузите му поруменяха.
Дейвидсън поклати глава с възхищение.
Деветдесет секунди след като госпожа Сузана Сиено и ефрейтор Лестър Брадли тръгнаха от апартамента, мобилният на Кастило започна да вибрира.
„Още не съм заредил проклетия апарат!“
— Holal
— Карлос?
— Si.
— Нашите приятели Рикардо и Антонио току-що тръгнаха за спирката с документите, от които се интересуваше Алфредо.
Кастило позна гласа на посланик Силвио. Трябваше му секунда, за да се сети, че Антонио е Тони Сантини.
— Ако изпуснат автобуса, Антонио каза, че ще ни звънне и на двамата.
— Да се надяваме, че ще го хванат. Благодаря, че ми казахте.
— Ще се чуем по-късно.
Кастило затвори и погледна Мунц.
— Обади се посланик Силвио. Паспортите с визите пътуват от резиденцията към ферибота. Зареди мобилния.
Мунц кимна, без да каже и дума.
— „Паспортите с визите пътуват от резиденцията към ферибота. Зареди мобилния“. — повтори Джейк Торине. — Имам ли достъп до тази строго секретна информация?
— Разбира се. Батерията ми ще падне всеки момент — обясни Чарли. — За да не забравя, го казах на глас.
Торине се усмихна и поклати глава.
— В банята има зареждачка — обясни Сиено. — Това нали е един от телефоните на господин Дарби?
Кастило кимна.
— Благодаря.
— Гринго, ти кога смяташ да ни кажеш какво става? — попита Фернандо. — Досега се правех на любезен, затова не попитах.
— Добре — отвърна Чарли.
Фернандо му показа среден пръст.
Сиено се върна със зареждачка и след като размести някои от столовете, успя да стигне до електрически контакт.
— Добре — повтори Кастило. — Работата е там, че семейството на полковник Мунц — съпругата и двете му дъщери тийнейджърки — заминават за Щатите. Той се притеснява — има основание — за безопасността им. Посланик Силвио им уреди визите. Обади ми се да каже, че Солес е взел паспортите от посолството и ги носи на Артигас, който ги чака на терминала на ферибота. В момента са в „Юнисентър“, където Юнг не откъсва очи от тях. Ще се качат на ферибота за Монтевидео. Артигас им е купил билети, те ще излязат от страната с личните си карти, не с паспортите. Юнг и Артигас ще ги наглеждат, докато са на ферибота, а след това ще ги закарат в хотел „Белмонт Хаус“ в Караско, недалече от летището, и ще останат с тях.
— Веднага щом утре оправим безопасната квартира, ще закараме „Гълфстрийма“ в Монтевидео. Докато полковник Торине чака сведенията за времето и да му подпечатат летателния план, Юнг и Артигас ще ги доведат на летището, ще минат през уругвайската митница и тръгваме за Щатите.
— Къде в Щатите?
— Първо в Сан Антонио — отвърна Кастило. — За да оставим Фернандо.
— Не можем да летим директно — обясни Торине. — От Монтевидео са седем хиляди и двеста, може би седем хиляди и триста километра. Къде ще презаредим?
— Какво ще кажеш за Кито, Еквадор? — предложи Кастило.
— Става. На четири хиляди километра е, а после ще ни останат около три и малко и Сан Антонио.
— Докато ни няма, Артигас ще дойде тук и ще го заведете в квартирата. Юнг ще придружи тленните останки на Лоримър на полета до Маями — утре вечер към девет и нещо — след това заминава за Ню Орлийнс.
— А ти къде точно отиваш? — попита Фернандо. — Във Вашингтон ли? Можеш да ме оставиш в Маями. Не е нужно да спираш в Сан Антонио специално заради мен.
Кастило погледна братовчед си. „Знаех си аз, че този момент ще настъпи“.
— Сан Антонио ни е на път — обясни той. — Семейството на полковник Мунц ще остане в ранчото.
Чарли забеляза, че изненадата по лицето на Фернандо бързо бе изместена от гняв.
„Дали не е възмущение?“