Лебедова песен [bg]

— Суон! — изкрещя гигантът и изплю наполовина сдъвкания шоколадов десерт. Видя я да бяга към него. Лицето ѝ беше жълто като канзаска прах и по него течаха сълзи. — Какво и…

— Промоция, промоция! — затананика един весел глас по уредбата на „К-Март“. — Внимание, купувачи! Промоция, промоция! Трима новодошли на предния вход! Побързайте, за да не изтървете най-добрите предложения!

Отнякъде изрева грозно двигател на мотоциклет. Джош вдигна Суон, когато моторът се насочи по централната пътека към тях. Мотористът беше облечен като пътно ченге с изключение на индианските пера на главата му.

— Внимавайте! — провикна се Леона и Джош, със Суон в ръцете, скочи върху един щанд с ледени кубчета. Мотоциклетът се хлъзна между тях и се вряза в рафт с транзисторни радиоприемници. На другите пътеки се появиха още фигури, които бягаха към тях. Разнесоха се нечестиви викове и крясъци, които заглушиха обявлението „Промоция, промоция!“, което не спираше да се повтаря по уредбата.

Единият от новопоявилите се беше истинска грамада с черна брада, която буташе грозно джудже в пазарска количка. Следваха го мъже на различна възраст и външен вид, облечени в най-разнообразни дрехи — от костюми до халати. Някои бяха нарисували лицата си с боя, а други си бяха сложили бяла пудра. Джош забеляза един тревожен факт — повечето от тях носеха оръжия: брадви, кирки, мотики, градински ножици, пистолети, пушки, ножове и вериги. Плъпнаха по пътеките и наскачаха по щандовете, като се хилеха и крещяха. Джош, Суон и Леона бяха събрани заедно и заобиколени от повече от четиридесет крещящи мъже, „Защити детето!“, помисли си гигантът, когато единият от типовете се спусна, за да сграбчи ръката на Суон. Той го срита в ребрата и костите на онзи изпукаха. Нападателят полетя към приятелчетата си. Това предизвика още оживени подвиквания. Грозното джудже в пазарската количка, чието набръчкано лице беше оцветено с оранжеви светкавици, изграчи:

— Прясно месо! Прясно месо!

Останалите последваха примера му. Един измършавял тип дръпна Леона за косата, а някой друг я сграбчи за ръката, за да я издърпа в навалицата. Тя се превърна в истинска дива котка, която риташе и хапеше, и принуждаваше мъчителите си да се отдръпнат назад. Едно тежко тяло се стовари върху раменете на Джош и посегна към очите му, но той се изви и изхвърли мъжа към морето от злобни лица. Суон замахна с Ревльото и удари една от грозните мутри в носа, който се разцепи.

— Прясно месо! — провикна се отново джуджето. — Елате да си вземете прясно месо! — Мъжът с черната брада запляска с ръце и затанцува.

Джош удари един тип право в устата и два зъба полетяха като зарове в игра на табла.

— Махайте се! — изрева той. — Оставете ни! — Вместо да направят това, нападателите им се приближиха. Бяха прекалено много. Трима мъже дърпаха Леона в множеството и Джош видя ужасената ѝ физиономия. Нечий юмрук се вдигна и полетя напред и краката на старата жена омекнаха. „Проклятие!“, побесня гигантът и срита най-близкия маниак в капачката на коляното. „Защити детето! Трябва да защитя де…“