Лебедова песен [bg]
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0493-3
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли
Посрещнаха ги ярките и бляскави светлини на „К-Март“ и на разположения до него супермаркет „Фуд Джайънт“.
— Мили боже! — въздъхна Джош. — Търговски център!
Суон и Леона се бяха опулили, сякаш никога досега не бяха виждали подобни светлини и толкова големи магазини. Чувствителните към мрака фотонни лампи хвърляха жълта светлина на паркинга, на който имаше петдесет-шестдесет леки коли, кемпери и пикапи, покрити с канзаска прах. Джош каза се главозамая, че трябваше да се съвземе, за да не бъде съборен от вятъра. Хрумна му, че щом електричеството работеше, то тогава фризерите в супермаркетите щяха да функционират и вътре в тях щеше да има пържоли, сладолед, студена бира, яйца, бекон, шунка и Бог знае какво друго. Погледна бляскавия „К-Март“ и мислите му направо полудяха. Какви ли съкровища щяха да намерят вътре? Радиа и батерии, фенерчета и фенери, оръжия, ръкавици, газови печки, дъждобрани! Не знаеше дали да се смее, или да плаче от радост. Избута ръчната количка настрани и тръгна към „К-Март“ като човек, изпаднал в делириум.
— Почакай! — провикна се Леона. Тя беше слязла от Муле и куцукаше след него. — Почакай малко!
Суон остави чантата си, но не и Ревльото, и последва старата жена. Муле тръгна с бавна крачка след тях. Териерът излая два пъти, след което се скри под изоставен фолксваген и остана там, за да наблюдава прекосяващите паркинга човешки същества.
— Почакай! — провикна се отново Леона, но не можеше да настигне гиганта, който се беше насочил към „К-Март“ като парен локомотив.
— Джош! — извика и Суон. — Изчакай ни! — Тя побягна, за да го настигне.
Някои от прозорците на супермаркета бяха счупени, но гигантът сметна, че вятърът е отговорен за това. Нямаше представа защо само тук беше светло и никъде другаде. „К-Март“ и разположеният до него „Фуд Джайънт“ бяха като оазис в изпепеляващо гореща пустиня. Сърцето му беше на път да изскочи от гърдите му. „Шоколадови десерти! — помисли си той. — Бисквити! Понички с глазура!“ Страхуваше се краката му да не го предадат, преди да стигне до „К-Март“, или това видение да потрепери и да се разпадне, когато минеше през предните врати. Нищо не изчезна и Джош влезе в този огромен магазин с всичките съкровища на света, наредени на рафтове и витрини пред него. Магическите думи „Сладки изделия и снаксове“, „Спортни стоки“, „За автомобила“ и „Домашни потреби“ бяха изписани върху дървени стрелки, които сочеха към различните части на маркета.
— Господи — каза Джош, полупиян от екстаз. — О, Боже мой!
Суон влезе в магазина, последвана от Леона. Преди вратата да се затвори, една размазана фигура се шмугна вътре като стрела. Териерът мина покрай гиганта и се скри някъде до централната пътека. Вратата се затвори и тримата застанаха заедно под ослепителната светлина, докато Муле цвилеше и потропваше с копита по асфалта отвън.
Джош мина покрай изложени скари за барбекю и чували с дървени въглища и отиде до един пълен с шоколадови десерти рафт. Желанието му за шоколад беше трескаво. Излапа три десерта „Милки Уей“ направо от опаковката им и нападна пакет „M&M“. Леона отиде до една маса, върху която бяха натрупани дебели спортни чорапи. Суон се залута между рафтовете, замаяна от количеството стоки и ослепителните светлини. С пълна с лепкав шоколад уста, Джош се обърна към една витрина с цигари, пури и тютюн. Избра пакет „Хав-А-Тампа Джуълс“, намери кибрит наблизо, стисна една от пурите между зъбите си и я запали, като дърпаше здраво, за да я разгори. Имаше чувството, че е попаднал в рая и всички удоволствия на супермаркета го очакваха. Териерът излая неспокойно няколко пъти.
Намираше се някъде в края на магазина. Суон огледа пътеката, но не можа да го види. Не ѝ хареса звученето на този лай. В него се криеше предупреждение и когато животното се разлая отново, звучеше така, сякаш е било сритано. Последва истинска буря от лай.
— Джош? — провикна се детето. Около главата на гиганта се беше образувал пашкул от тютюнев дим.
Той издиша и задъвка още десерти. Устата му беше толкова пълна, че дори не успя да отговори на Суон, а само махна с ръка.
Детето бавно отиде до задната част на супермаркета. Кучето не спираше да лае. Стигна до три манекена, облечени в костюми. Онзи в средата имаше синя бейзболна шапка и на него му се стори, че не си отива с останалата част от тоалета, но може би щеше да стане на неговата глава. Пресегна се и я свали.
Цялата восъчна глава се катурна от раменете на манекена, направо от изгладената бяла яка, и падна на пода в краката на Суон, придружена от звук, който приличаше на удрянето на пъпеш с чук.