Лебедова песен [bg]
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0493-3
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли
Следващата табела на пътя рекламираше „Мотел Матисън — Плувен басейн! Кабелна телевизия!“ — а трета табела заявяваше, че най-добрите кафе и пържоли в града могат да се намерят в ресторант „Хайтауър“ на „Кавинър Стрийт“. Последваха пътя между изораните полета и минаха покрай бейзболно игрище и обществен басейн, където шезлонгите и чадърите бяха издухани в телената ограда. Една последна пътна табела обещаваше юлска разпродажба на пиратки в „К-Март“ на „Билъпс Стрийт“ След нея влязоха в „Матисън“.
„Бил е красив град“, помисли си Джош, докато вървяха през центъра му. Сградите бяха направени от камък и дърво, с цел да наподобяват граничен град. Къщите бяха от тухла, повечето едноетажни и не особено луксозни, но пък бяха приятни. Статуя на човек, който беше паднал на колене и с едната си ръка покриваше нещо подобно на Библия, а другата беше изпънал към небето, стоеше на пиедестал в района на няколко малки магазина, които напомниха на Джош за онзи сериал с Анди Грифит, в който действието се развиваше в измисления град Мейбъри. Един балдахин плющеше над магазин с бръснарски стълб пред него, а прозорците на „Първа матисънска гражданска банка“ бяха счупени. Мебелите от мебелния магазин бяха извадени, наредени на купчина на улицата и запалени. Наблизо беше обърната полицейска кола и също беше изгорена. Джош не погледна вътре. Над главите им изрева гръм и заподскачаха светкавици.
Малко по-напред се натъкнаха на автокъща. „Купувайте от Чичо Рой“, увещаваше ги табелата. Под редиците от веещи се многоцветни флагове се намираха шест прашни коли. Джош провери всичките, една по една, а Суон и Леона го изчакаха по-назад. Муле изпръхтя неспокойно. Две от колите бяха със спукани гуми, а на трета ѝ бяха счупени предното стъкло и прозорците. Другите три — „Импала“, „Форд Феърлейн“ и един червен пикап — изглеждаха в доста добро състояние. Джош тръгна към малката офис сграда, чиято врата беше широко отворена и с помощта на газената лампа намери ключовете на трите автомобила, закачени на таблото. Взе ги, върна се на паркинга и провери всяка от колите. Импалата не издаде никакъв звук, пикапът беше мъртъв, а двигателят на форда изпука и се изкашля, издаде звук като от влачене на верига върху чакъл и утихна. Джош отвори капака на последния автомобил и установи, че е бил покосен от нещо, вероятно от брадва — кабелите, ремъците и маркучите му бяха насечени.
— Проклятие! — изруга той. В следващия миг лампата разкри нещо, написано с изсъхнала грес от вътрешната страна на капака: „ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА ПОЧИТАТ ЛОРД АЛВИН“.
Джош се загледа в кривите букви и си спомни, че видя същия надпис — макар че беше написан с друг почерк и с различна субстанция — в къщата на семейство Джаспин миналата вечер. Върна се при Суон и Леона и каза:
— Тези коли не стават. Мисля, че някой нарочно ги е развалил. — Погледна към светлината, която вече беше много по-близо. — Е — каза той накрая, — предполагам, че трябва да отидем да проверим какво има там, нали?
Леона го изгледа, но бързо отмести поглед. Стори ѝ се, че отново видя черепа, но не можеше да бъде сигурна заради тази странна светлина. Сърцето ѝ заби по-силно и не знаеше какво да направи или да каже.
Джош забута ръчната количка напред. Териерът излая няколко пъти в далечината, след което настъпи тишина. Продължиха по главната улица, покрай още магазини със счупени прозорци и обърнати и изгорени автомобили. Всеки от тях си имаше своите опасения, но светлината ги привличаше напред, както една свещ привлича дребните мушички.
На ъгъла имаше малка табела, която сочеше надясно и гласеше: „Патуей Инститют, 3 км“. Джош погледна в тази посока, но не видя нищо освен мрак.
— Това е лудницата — каза Леона.
— Лудница? — Думата прониза гиганта като копие. — Каква лудница?
— За хаховци. Сещаш се, мястото, на което прибират хората, когато им се разхлопат дъските. Тукашната е известна в целия щат. Пълна е с хора, които са прекалено луди, за да отидат в затвора.
— Искаш да кажеш, че е пълна с… луди престъпници?
— Аха, точно такива.
— Чудесно — ядоса се Джош. Колкото по-скоро се махнеха от този град, толкова по-добре! Не му харесваше да се намира дори на три километра от лудница, пълна с ненормални убийци. Надникна в мрака към „Патуей Инститют“ и по гърба му полазиха ледени тръпки.
Минаха през още един район с тихи къщи, покрай Мотел „Матисън“ и ресторант „Хайтауър“ и стигнаха до огромен асфалтиран паркинг.