Кралят на петрола
- Автор: Май Карл
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Отечество»
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Кралят на петрола». Краткое содержание книги:
Облегнат на седлото на коня си, пред двамата се беше изправил висок и сух мъж, чието телосложение издаваше много голяма сила. Дългата му брада бе сребристобяла. Още от пръв поглед си личеше, че не е свикнал да бездейства нито минута и че е видял и преживял повече, отколкото хиляди други. Тези трима души водеха разговор, и то на немски език. Вождът също си служеше с него, което се обясняваше, разбира се, само с това, че жена му беше немкиня.
— И аз започвам да се безпокоя — каза в този момент белобрадият. — Разузнавачите ни се забавиха толкова дълго, че вече е крайно време най-сетне да получим някакво известие от тях.
— Сигурно им се е случило нещастие — обади се жената.
— Нямам такива опасения — намеси се вождът. — Касти-тине е най-способният съгледвач на племето и взе със себе си девет опитни разузнавачи, така че не ме е страх за тях. Вероятно не са могли тъй бързо да се натъкнат на нихорасите и са били принудени дълго да търсят, докато намерят следите им. Наложило се е да се разпръснат в различни посоки и да обходят по-големи участъци, а после не им е било толкова лесно отново да се съберат. Всичко това им е струвало твърде много време.
— Да се надяваме, че е така! И тъй, аз тръгвам и ще избера няколко воини да ме придружат.
— Вземи колкото искаш. Онзи, който яхва коня си и отива на лов за антилопи, не бива да е сам, а трябва да има достатъчно хора, за да изтощи дивеча.
— Тогава сбогом, Нитзас-ини!
— Сбогом, Маитсо!
Белобрадият се метна на коня и обикаляйки бавно из лагера, подкани няколко воини да го придружат. Те се съгласиха с радост, защото за индианците в онези райони ловът на антилопи е такова развлечение, което те страстно обичат. Белобрадият бе наречен от вожда Маитсо, а на езика на навахите тази дума означава вълк. От това можеше да се заключи, че немското име на мъжа е било някога Волф. Ако читателят си спомни, че младият другар и приятел на Ши Со се казваше Адолф Волф, няма да е трудно да се досети, че Маитсо бе онзи чичо, когото Адолф искаше да посети.
Белобрадият и придружаващите го индианци навлязоха надалеч в равнината и успяха да убият няколко антилопи. На връщане, когато все още им оставаше доста път до лагера, те забелязаха трима конници, които бавно се приближаваха от изток. Несъмнено бяха имали продължително и тежко пътуване, защото още отдалеч си личеше, че конете им са страшно изморени.
Щом видяха индианския отряд, тримата ездачи спряха конете си, за да се посъветват как да постъпят. После се приближиха. Тези хора бяха Полър, Бътлър и Краля на петрола.
— Добър вечер, сър!. — поздрави Гринли. — Виждам, че си бял, и затова предполагам, че ще ни дадеш верни сведения. От кое племе са индианците с теб?
— Навахи са — отговори Волф, като огледа непознатите с не особено благосклонно изражение на лицето.
— Кой ги предвожда?
— Нитзас-ини, върховният им вожд.
— А ти? Кой си ти? Невъзможно е да си навах!
— Защо не?
— Защото си бял.
— Пфу! Може да има и бели навахи. От дълги години живея близо до племето им и се причислявам към тях.
— Къде се намират в момента?
— Хмм, защо ми задаваш този въпрос?
— Защото непременно трябва да разберем къде са.
— Непременно ли? С други думи, трябва да ти кажа, така ли? Никой не е длъжен да ти го каже, а още по-малко пък аз.
— Въпреки всичко ще ми отговориш. Искаме да посетим Нитзас-ини, за да му предадем много важно известие.
— От кого?
— От неговите съгледвачи.
Ако Краля на петрола мислеше, че така веднага ще хване белобрадия на въдицата си, той се лъжеше. Напротив, белият ловец го загледа с още по-голямо подозрение от преди и каза:
— Съгледвачи ли? Не ми е известно да сме изпращали такива!
— Не се преструвай! Можеш да ни имаш доверие. Действително ви носим много важно известие от тях.
— Е, да предположим, че наистина няколко наши разузнавачи са се отправили нанякъде и че имат да ни съобщават нещо. Ти вярваш ли да им хрумне мисълта да ни изпратят вестта си по трима бледолики? Сигурно ще дойде някой от самите тях.
— Да, стига да може!
— Че защо да не може?
— Защото са пленени.
— Пленени? По дяволите! От кого?
— От нихорасите.
— Мътните те взели! Хора като нашите съгледвачи не попадат тъй лесно в плен.
— И въпреки това ги плениха!
— Къде?
— На два дни езда оттук, нагоре по долината на Чели.