Окото на света
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на света». Краткое содержание книги:
— Ще останат настрана, Рен. — Илиас поклати глава с лека насмешка. — Трябва да си го разбрал вече.
Сивокосият вдигна ръце, сякаш искаше да каже, че на този свят нищо не е сигурно. Когато се обърна и ги поведе към табора, Егвийн слезе от кобилата и се приближи до Илиас.
— Вие двамата приятели ли сте?
— Познаваме се — отвърна кратко облеченият в кожи мъж.
— Той Махди ли се казва? — попита Перин.
— Казва се Рен — изсумтя Илиас. — Махди е титлата му. Търсач. Той е водачът на този табор. Можете да го наричате Търсач, ако другото ви се струва странно за произнасяне. Няма да се сърди.
— А какво беше онова за песента? — попита Егвийн.
— Това е, заради което пътуват — отвърна Илиас. — Или поне така твърдят. Търсят една песен. Това е, което търси Махди. Казват, че са я изгубили по времето на Разрушението на света и че когато я намерят, раят на земята от времената на Приказния век щял да се върне отново. Не им е ясно как точно тази песен ще върне рая, но я търсят от близо три хиляди години, почти от самото Разрушение. Предполагам, че ще продължат да я търсят чак докато Колелото престане да се върти.
В този момент стигнаха до огъня на Рен в средата на бивака. Фургонът на Търсача беше жълт, с червени шарки, спиците на високите му колелета също се редуваха в червено и жълто. Една дебела жена, посивяла като Рен, но все още с гладки румени бузи, излезе от фургона и оправи плетения син шал на раменете си. Блузата й беше жълта, а полата червена, и двете ярки. Комбинацията от цветове накара Перин да примигне.
Щом видя хората, придружаващи Рен, жената слезе с добродушна усмивка. Казваше се Ила. Беше с една глава по-висока от мъжа си и скоро накара Перин да забрави за цветовете на дрехите й. В нея имаше нещо майчинско, твърде близко до поведението на госпожа ал-Вийр, и още с първата й усмивка младежът се почувства наистина добре дошъл.
Ила поздрави Илиас като стар познат, но някак сдържано, което сякаш оскърби Рен. Илиас й отвърна със суха усмивка и кимване. Перин и Егвийн се представиха и тя плесна подадените от тях ръце в двете си длани с повече топлина, отколкото прояви към Илиас, а Егвийн дори прегърна.
— Виж ти, какво мило дете — продума майчински жената, хвана брадичката на Егвийн и й се усмихна. — И, както ми се струва, е премръзнало до кости. Седни тук, по-близо до огъня, Егвийн. Заповядайте, седнете всички. Вечерята е почти готова.
Докато Перин и останалите присядаха, някакъв строен младеж със зелени ленти по дрехите пристъпи край огъня. Той прегърна Рен и целуна Ила по бузата, след което огледа хладно Илиас и спътниците му. Беше почти на същата възраст като Перин и се движеше така, сякаш краката му всеки момент щяха да затанцуват.
— Е, Ейрам — усмихна му се мило Ила, — да не си решил да похапнеш със старите си дядо и баба? — Тя погледна усмихнато Егвийн, докато се надвесваше да разбърка едно от котлетата над огъня. — Чудя се защо ли?
Ейрам се приведе и клекна срещу Егвийн.
— Аз съм Ейрам — каза й той тихо и доверително. Явно не го интересуваше никой друг около огъня. — Очаквах първата роза на пролетта, а сега я намирам край огнището на дядо ми.
Перин очакваше, че Егвийн ще се изкикоти, но забеляза, че тя се е вгледала в Ейрам. Той отново го погледна. Трябваше да признае, че Ейрам беше много красив. Само след минутка Перин се сети на кого му напомня. На Уил ал-Сеен, който караше всички момичета да зяпват и да си шепнат зад гърба му, където и да се появеше, от Девенов просек до Емондово поле. Уил ухажваше всички моми и винаги успяваше да убеди всяка, че просто проявява учтивост към останалите.
— Тези ваши кучета — проговори високо Перин и Егвийн се стресна. — Големи са като мечки. Как оставяте децата да си играят с тях?
Усмивката на лицето на Ейрам угасна, но след като извърна поглед към Перин, отново цъфна на лицето му.
— Бъди спокоен, няма да те ухапят. Правят го нарочно, колкото да сплашат някоя напаст, ако идва насам, и да ни предупредят, но иначе са обучени според Пътя на листото.
— Пътя на листото ли? — промълви Егвийн. — Това пък какво е?
Ейрам посочи към дърветата, без да отмества поглед от нея.
— Листото живее толкова, колкото му е предопределено, и не се бори с вятъра, когато го отнесе. Листото не вреди никому и най-накрая пада, за да подхрани нови листа. Така би трябвало да постъпват всички мъже. И жени.
Егвийн го изгледа и на бузите й се появи руменина.
— Но какво означава всичко това? — попита Перин.
Ейрам го изгледа раздразнено, но този път му отговори Рен.
— Това означава, че никой човек не бива да наранява друг човек, по каквато и да било причина. — Очите на Търсача се преместиха на Илиас. — Жестокостта няма никакво оправдание. Никакво. Никога.