Окото на света
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на света». Краткое содержание книги:
— А ако някой ви нападне? — настоя Перин. — Ако някой ви удари или се опита да ви ограби или да ви убие?
Рен въздъхна някак търпеливо и примирено, сякаш Перин не разбираше това, което беше очевидно.
— Ако някой ме удари, просто ще го попитам защо е пожелал да го направи. Ако отново поиска да ме удари, бих избягал от него, както бих постъпил, ако поиска да ме обере или да ме убие. По-добре е да го оставя да вземе, каквото иска, дори живота ми, отколкото аз сам да извърша жестокост. И бих се надявал, че той не е пострадал много.
— Но вие казахте, че не бихте го наранили — каза Перин.
— Аз не бих, но насилието наранява онзи, който го прилага, не по-малко от жертвата му. — Перин го погледна със съмнение. — Можеш да съсечеш едно дърво със секирата си — каза Рен. — Секирата прилага насилие над дървото и остава без поражения. Така ли е според теб? Дървото е меко в сравнение със стоманата, но острата стомана се затъпява, докато сече, а мъзгата на дървото я прояжда и я кара да ръждяса. Силната секира извършва насилие над безпомощното дърво, но то също я уврежда. Така е и при хората, само че при тях се поврежда духът.
— Но…
— Стига вече — изръмжа Илиас. — Рен, не стига че непрекъснато се опитвате да обърнете във вярата си селските младежи — това ви създава грижи почти навсякъде, където отидете, нали така? — но аз не съм довел със себе си тези двамата, за да ги обработваш. Престани.
— И да ги оставим на теб ли? — намеси се Ила, която стриваше сухи билки между дланите си и ги пускаше в едно от котлетата. Гласът й беше спокоен, но триеше билките някак ядосано. — Като теб ли ще ги научиш — да убиват или да умрат? Към онази ли орис ще ги поведеш, която сам търсиш? Да умреш сам и гарваните и… твоите приятели да ти разкъсат месата?
— Успокой се, Ила — търпеливо я прекъсна Рен, все едно че беше чувал тези приказки поне сто пъти, — Той е добре дошъл гост край огнището.
Ила се примири, но Перин забеляза, че не се извини. Вместо това тя изгледа тъжно Илиас и поклати глава, след което изтупа длани и се зае да примъква лъжици и глинени паници от един червен сандък, окачен отстрани на фургона.
Рен отново се извърна към Илиас.
— Стари ми приятелю, колко пъти трябва да ти обяснявам, че не се опитваме да обръщаме никого във вярата си? Когато хората по селата проявят любопитство как живеем, отговаряме на въпросите им. Най-често ни разпитват младите, и наистина, понякога някои от тях тръгват с нас по пътя, но всички го правят по собствена воля.
— Опитай се да кажеш това на някоя фермерска жена, която току-що е разбрала, че синът или щерка й е тръгнала с вас — отвърна сърдито Илиас. — Затова по-големите градове дори не ви дават да вдигнете стан наблизо. Селата се примиряват с вас, защото им оправяте съдовете, но градовете нямат нужда от това и не искат да уговаряте младежите им да бягат.
— Не мога да кажа какво не позволяват градовете. — Търпението на Рен изглеждаше неизтощимо. Него сякаш нищо не можеше да го ядоса. — В градовете, разбира се, винаги се намират жестоки хора. Тъй или иначе, не мисля, че песента може да бъде намерена в някой град.
— Не исках да ви обидя, Търсачо — заговори бавно Перин. — Но… Вижте, не че търся повод за насилие. Не помня да съм се борил с някого от години, освен по състезания на някой празник. Но ако някой ме удари, струва ми се, че ще отвърна на удара му. Ако не го направя, само ще го окуража да си мисли, че може да ме удря всеки път, когато му хрумне. Някои хора си мислят, че могат да се възползват от другите, и ако не им дадеш да разберат, че не могат, те просто ще досаждат на всеки, когото смятат за по-слаб от себе си.
— Някои хора — въздъхна тежко Ейрам — просто не могат да се отърват от простите си инстинкти. — Докато го изговаряше, го измери с поглед, който подсказваше, че съвсем няма предвид кавгаджиите, за които говореше Перин.
— Бих се обзаложил, че и ти самият не си — отвърна му Перин и лицето на Ейрам се стегна по начин, който нямаше нищо общо с Пътя на листото.
— Струва ми се много интересно — намеси се Егвийн, след като изгледа гневно приятеля си — да срещна човек, който не смята, че мускулите могат да решат всеки проблем.
Самочувствието на Ейрам се възвърна, той се изправи и каза:
— Позволи ми да ти покажа нашия бивак. Ей там танцуваме.
— Виж, това би ми харесало — отвърна тя с усмивка.
— Но вечерята е готова, Ейрам — обади се Ила.
— Ще хапна при мама — отвърна Ейрам през рамо и хвана Егвийн за ръка. — Двамата ще хапнем при мама. — И той хвърли победоносна усмивка към Перин. Егвийн се затича със смях след него.