Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

56.

Раздвоение и сън

Балзамо се отдръпна живо и двете ръце на Лоренца сграбчиха само въздуха, после паднаха скръстени върху гърдите й.

— Лоренца, ти си ми казвала често, че би била щастлива, ако можеше да живееш с мене, отделена от целия свят.

— Да, това би било истинско щастие.

— Е, добре — аз осъществих твоето желание, Лоренца. В тази стая никой не може да ни последва, никой не може да стигне до нас — ние сме сами, съвсем сами.

— О, толкова по-добре.

— Кажи ми дали тази стая ти харесва.

— О, каква очарователна стая! — възкликна тя.

— Значи тя ти харесва? — попита графът нежно.

— О, да! Ето двете ми любими цветя, които толкова обичат слънцето — пурпурните рози и китайският жасмин. Благодаря, нежни ми Жозеф. Колко си добър!

— Но аз правя всичко, каквото мога, за да ти харесам, Лоренца.

— О, ти правиш много повече, отколкото заслужавам.

— Ще ти простя, когато ти ми обясниш каква е тази странна тайна, която искам да науча откакто те познавам.

— Слушай, Балзамо. В мене има две различни Лоренци — едната те обича, а другата те мрази, както и две противоположни състояния — в едното изживявам всички радости на рая, а в другото — всички мъки на ада.

— И тези две състояния са сънят и бдението, нали?

— Да.

— И ти ме обичаш, когато спиш, а ме мразиш, когато си будна?

— Да.

— Постарай се да разбереш, вгледай се в себе си, попитай собственото си сърце защо е така?

— Когато Лоренца е будна — тя е римлянката, суеверното италианско момиче, което вярва, че науката е престъпление, а любовта — грях. Тогава тя се страхува от учения Балзамо, бои се от красивия Жозеф. Нейният изповедник й е казал, че ако обича, ще изгуби душата си, и тя ще те отбягва винаги, непрестанно, до края на света.

— А когато Лоренца спи?

— О, тогава е нещо друго, тя вече не е суеверната римлянка, а е жена. Тогава тя чете в сърцето и в душата на Балзамо, вижда как този гений мечтае за велики неща. Би искала да живее и да умре с него, за да може хората един ден да произнасят тихо името на Лоренца редом с това на… Калиостро, възхвалявайки го.

— Значи, аз ще стана известен под това име?

— Да, да — под това име.

— Скъпа Лоренца, ще се чувстваш ли добре в новото жилище?

— То е много по-богато от всички, които си ми давал досега, но не затова го харесвам.

— А защо?

— Защото ти обещаваш да живееш тук с мене. Да, виждам, виждам и все пак има нещо, което ти обичаш повече от Лоренца.

— И кое е то? — попита Балзамо, треперейки.

— Твоята мечта.

— По-точно — моето дело.

— Твоята амбиция.

Сърцето на младата жена се сви, тихи сълзи потекоха през затворените й клепачи.

— Какво виждаш? — попита Балзамо, изненадан от това странно ясновидство, което на моменти плашеше дори него.

— Виждам мрак, сред който витаят призраци. Сред тях има такива, които държат в ръце коронованите си глави, а ти — ти си сред всички тях, подобно на генерал по време на битка. Струва ми се, че притежаваш Божието могъщество — заповядваш и ти се подчиняват.