Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

Издадох декрет, с който забранявах на римски граждани да посещават еврейските синагоги и прокудих от града най-ревностните еврейски проповедници. Писах на Ирод за това свое действие. Той ми отговори, че съм постъпил много разумно и че и той щял да приложи същия принцип, или по-скоро — обратното, в своите владения: щял да забрани на гръцките учители по философия да откриват школи в еврейските градове и да отнеме на ония евреи, които ги посещават другаде, правото да се молят в Храма. Нито Ирод, нито аз споменавахме в писмата си за събитията в Армения или Партия, но ето какво бе станало. Изпратих цар Митридат в Антиохия, където Марс го посрещна с почести и го прехвърли в Армения с две редовни кохорти, обсадни части и шест кохорти от сирийско-гръцки помощни войски. Пристигна там през март. Партският управител поведе войските си срещу му, но беше сразен. Това обаче не означава, че Митридат изведнъж стана неоспорван владетел на своето царство. Котис, царят на Малка Армения, изпрати въоръжена помощ на партския управител и макар и неговите войски на свой ред да бяха сразени, партските гарнизони от няколко укрепления отказаха да се предадат, та римските обсадни войски трябваше да ги превземат едно по едно. Но братът на Митридат, царят на Грузия, проведе обещаното нападение откъм север и през юли двамата се срещнаха при река Арас и завзеха Муфаргин, Ардеш и Ерзерум, трите главни града на Армения.

В Партия пък Бардан скоро събра голяма армия, към която присъединиха свои войски царете на Осроена и Адиабена, и потегли срещу брат си Готарз, чиято столица по това време беше град Екбатана, в страната на мидийците. В неочаквано нападение, начело на отряд от камилари — изминал близо триста мили за два дни, — Бардан прокуди подплашения Готарз от трона и скоро всички подвластни царства и градове в партската империя го признаха за свой владетел. Единствено изключение направи град Селевкия на река Тигър, който, разбунтувал се седем години по-рано, оттогава насам упорито отстояваше своята независимост. За нас бе голямо щастие, дето Селевкия отказа да признае суверенитета на Бардан, защото Бардан го сметна за въпрос на чест първо да обсади и превземе града, преди да се занимае с по-важните въпроси, а Селевкия с огромните си крепостни стени не се превземаше лесно. Макар да владееше Ктезифон, града на отсрещния бряг на реката Тигър, Бардан не можеше да контролира самата река и тъй селевкийската флота донасяше в града хранителни припаси, купувани от приятелски настроените арабски племена на западния бряг на Персийския залив. Та той пропиля ценно време на Тигър, а пък Готарз, който беше избягал в Бухара, събра там нови войски. Обсадата на Селевкия продължи от декември до април и чак тогава Бардан, научавайки за новата дейност на Готарз, вдигна войските си и измина хиляда мили на северозапад, през самата Партия, чак до провинция Бактрия, където се срещна с Готарз. Войските на Бардан бяха по-многобройни и по-добре снабдени, отколкото тия на брат му, но изходът на предстоящата битка беше съмнителен и Бардан осъзна, че дори да излезе победител, това ще бъде по-скоро пирова победа — защото ще изгуби повече войници, отколкото би могъл да си позволи. Затова, когато Готарз в последния миг му предложи да се споразумеят, той склони. В резултат на разговорите Готарз официално се отказа от претенциите си за престола, а в замяна Бардан му подари живота, даде му имения на южните брегове на Каспийско море и му определи годишна пенсия, достойна за сана му. Междувременно царят на Адиабена и други съседни управници притиснаха Селевкия да се предаде; и към средата на юли Марс в Антиохия знаеше, че Бардан вече е неоспорваният владетел на Партия и че е потеглил на запад с огромна войска. Съобщи ми за това незабавно, както и още една неприятна вест, а именно: под предлог, че е бил заплашван от гръцките легиони, разположени в Цезарея, Ирод ги обезоръжил и ги изпратил да работят пътища и да поправят градските укрепителни стени. Но и това не беше всичко — големи военни части от еврейски доброволци нравели тайни учения в пустинята под ръководството на членове на Иродовата охрана. Марс писа: „До три месеца съдбата на Римската империя в Изтока ще се реши по един или друг начин.“