Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

Днес Август е боготворен искрено от милиони хора. Самият аз му отправям молитви с почти същата вяра, с каквато се моля на Марс или Венера. Но аз правя много точна разлика между историческата личност Август, чиито несъвършенства и злополучия са ви добре познати, и бога Август, обекта на всенародно обожание, който е добил божествена власт. Искам да кажа, че порицавам безпощадно своеволието, с което един смъртен си присвоява божествена власт; но ако той наистина съумее да накара хората да го боготворят и те го боготворят най-искрено и ако няма лоши поличби или други признаци за гнева на Небесата при неговото обожествяване — е, тогава той наистина е бог и трябва да се приеме за такъв. Ала боготворенето на Август като главно божество в Рим не би било възможно, ако не съществуваше оная пропаст, разтворена от философите, между обикновения човек и старите ни богове. За обикновения гражданин на Рим Август успешно запълни тази празнота. Помнеха го като благороден и милостив управник, дал може би много по-истински доказателства за искрената си загриженост към града и империята, отколкото са дали самите олимпийски богове.

Култът към Август обаче представляваше по-скоро едно политическо удобство, но не задоволяваше духовните нужди на ония дълбоко религиозни личности, които предпочитаха да се приютят при Изида, Серапис или Асклепий, та да могат посредством тайнствата на тези божества да повярват, че „бог“ е нещо повече от един отвлечен идеал за съвършенство и нещо различно от възпоменаване славата на някой покоен герой. За да предложа друго в замяна на тези египетски култове — защото според мене те не изиграваха съществена роля в нашата гръко-римска цивилизация, аз издействувах от постоянната колегия за чуждите религии в им, колегията на Петнадесетте, да ми се разреши да въведа по-подходящи тайнства. Тъй например култът на Кибела, богинята, обожавана от троянските ни предци и следователно много подходяща за задоволяване на нашите религиозни нужди, е бил въведен в Рим преди около двеста и петдесет години по нареждане на един оракул; ала тайнствата й са били отслужвани скритом от фригийски жреци-евнуси, защото на никой римски гражданин не е било позволявано да се кастрира в чест на богинята. Промених всичко това: сега върховен жрец на Кибела щеше да бъде римски конник, макар и не евнух, а нейни богомолци можеха да бъдат заможни граждани. Опитах също тъй да въведа в Рим Елевсинските мистерии от Гърция: ненужно е да описвам тук начина, по който се устройват тези празненства в чест на богиня Деметра и дъщеря й Персефона, защото, докато съществува гръцкият език, всички ще знаят за тях. Същността на самите мистерии обаче, на които празненствата са само външен израз, е твърде непозната и много бих искал да разправя за нея; но на времето дадох клетва да мълча, затова не съм в състояние да го сторя. Ще се задоволя само да кажа, че те се отнасят до надзъртане в живота в идния свят, където щастието се дарява само ако си живял добродетелно като смъртен. Въвеждайки ги в Рим, възнамерявах да огранича участието в тях само за сенатори, конници и видни граждани и се надявах да заместя формалното боготворене на обикновените божества с едно задължение към добродетелността, чувствувано като вътрешна необходимост, а не наложено от закони и декрети. За жалост намерението ми се провали. От всички големи гръцки храмове, дори от Аполония в Делфи, се получиха неблагоприятни предсказания, които ме предупреждаваха за ужасните последствия от моето „пренасяне на Елевсина в Рим“. Ще прозвучи ли като богохулство предположението ми, че гръцките богове се обединяваха, за да защитят доходите си от поклонничеството, които сега бяха главният източник на средства за тяхната страна?