Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
Сигурно съм припаднала, защото не помня какво стана после.
Събудих се в едно легло с Пиксел и един труп.
XXVI.
Пиксел — спасител
След онзи Чай със смахнати, когато се събудих с котарак и труп в едно легло в гранд хотел „Огъстъс“, Пиксел и аз се намерихме в кабинета на доктор Ерик Ридпат, домашен лекар. Там се срещнахме с неговата медицинска сестра Дагмар Добс маце, което веднага получи качествен щемпел от Пиксел. Дагмар ми правеше гинекологичен преглед, когато ми съобщи, че тази вечер била Фиестата на Санта Каролита.
Добре, че преди да ме качи на магарето, ме беше накарала да се изпишкам в една чашка, че иначе щях да й се изпишкам в лицето.
Както вече обясних с изобилни детайли, „Санта Каролита“ е дъщеря ми Карол, родена през 1902 г. според Грегорианския календар.
Лазарус Лонг беше инициаторът на „Денят на Карол“ на 26 юни 1918 г. според Грегорианския календар като обред за посвещаване на Карол, който отбелязваше преминаването й от дете в жена. Лазарус вдигна наздравица за Карол с шампанско и й обясни какво прекрасно нещо е да си жена; изреди й и привилегиите, и отговорностите на нейното ново и по-високо положение и обяви, че от днес нататък 26 юни ще бъде „Денят на Карол“.
Идеята да го нарече „Денят на Карол“ беше хрумнала на Лазарус от нещо, за което си бе спомнил, случило се след хиляда години — или преди хиляда години, зависи от това, откъде го гледаш във времето. На граничната планета Ново начало той и жена му Дора били обявили „Денят на Хелън“ в чест на влизането в пубертета на най-голямата им дъщеря Хелън. Такава била посочената цел. Непосочената цел била да установят някакъв контрол над сексуалното поведение на своите подрастващи синове и дъщери, за да избегнат онази трагедия, с която се сблъсках в случая с Присила и Доналд.
Нито Лазарус, нито аз (нито Дора) имахме някакви морални предубеждения спрямо кръвосмешението, но всички се страхувахме от вредата, която може да причини то — и генетично, и социално. „Денят на Хелън“ и „Денят на Карол“ донякъде помагаха на всички родители да се справят с щекотливите проблеми на секса при младите хора — проблеми, които толкова често могат да свършат с трагедия… но няма нужда да е така.
При Мариан презирам най-вече егоистичния й провал в изпълнението на родителския й дълг да поддържа дисциплината. „Ако щадиш пръчката, не щадиш детето“ — това не е садизъм, а обикновен здрав разум. Ако не наказвате децата си, когато има нужда, ги проваляте по възможно най-лошия начин. Уроците, които вие пропускате да им дадете, по-късно ще им бъдат дадени — и то по много по-груб начин — от жестокия свят, реалния свят, който не приема никакви извинения — света на госпожа Каквото-си-дробил-това-ще-сърбаш.
Лазарус ми каза (след векове или след години — зависи от гледната точка), че точно бил преполовил наздравицата си за Карол, когато се усетил, че в момента поставя началото на най-широко разпространения сред човечеството празник — Денят на Каролита — и оттогава се опитва да разбере кое е дошло първо — яйцето или кокошката.
Кокошка ли, яйце ли, през вековете Денят на Карол наистина претърпял развитие и на много планети се превърнал в официален празник — това научих на Терциус. Обикновено го празнуваха само за забавление — така, както японците празнуват Коледа като светски празник, който няма нищо общо с религията.
Но в някои култури той се развил като религиозен празник, специфичен за теократичните общества: празник, изпълняващ ролята на клапан, през който се изпуска парата, ден на ексцесиите, на прегрешението без наказание, Сатурналиите.
Когато се измъкнах от тези тъпи ремъци, слязох от студената маса и си облякох „дрехите“ (кафтан от една плажна хавлия), доктор Ридпат и Дагмар прегледаха резултатите от изследванията ми. Обявиха ме за здрава — просто не бяха с всичкия си, но като че ли никой от двамата не смяташе това за важно.
Доктор Ридпат каза:
— Обясни й как стоят нещата, Даг. Аз отивам да си взема душ и да се приготвя.
— Какво искаш да правиш, Морийн? — попита ме Дагмар. Док ми каза, че единственото ти имущество е тази хавлия, с която си облечена, и този оранжев котарак. Пиксел! Престани! Тази вечер не можеш да отидеш в полицейския участък и да питаш къде е приютът за бедни — тази вечер ченгетата хвърлят униформите си и се присъединяват към бунта — и тя ме изгледа отгоре до долу. — Ако довечера излезеш на улицата — ами в клетката на лъва сигурно би си прекарала по-спокойно. На много хора им харесват тези работи — наистина на много. На мене например. Но довечера едно момиче трябва или да си легне, или да ляга. Можеш да останеш да спиш тук на кушетката, ще ти намеря одеяло. Пиксел! Слизай оттам!