Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))

Зенобия настоя да отида с тях на оргията при кмета, а тогава аз вече изобщо не можех да преценявам нещата и не й отказах. Тя ми избра и костюм от дрехите си — дълги мрежести чорапи, зелени жартиери, високи токчета и късо наметало… и кой знае защо това ми се стори идеалният костюм, макар че не можех да си спомня защо.

От купона на кмета си спомням само откъслеци. Сигурно ще ви е от помощ да си представите празненство, дадено от Калигула и Нерон заедно и режисирано от Сесил Б. де Мил във великолепните цветове на „Техниколор“. Спомням си, че разправях на някакъв изрод, че не е невъзможно да бъда свалена, мнозина са се опитвали и повечето са успявали, но е важно да се подходи романтично.

Този купон и останалата част от нощта бяха изнасилвания, изнасилвания, изнасилвания навсякъде около мене… а аз не обичам изнасилванията: човек не се запознава със свестни хора по този начин.

Избягах от купона и се намерих вън, в парка. Това, че напуснах, беше свързано с един надут гъз, облечен в дълга одежда от бяла коприна, цялата в яркочервени и златни бродерии. Отпред беше разтворена и неговият пенис стърчеше навън. Беше толкова надут, че четирима помощници му помагаха да се справя със задачката.

Когато се опитах да се шмугна покрай него, той ме сграбчи и набута езика си в устата ми. Бутнах го, побягнах и изскочих през един прозорец. Да, бяхме на първия етаж, но изобщо не се спрях да проверя.

Пиксел ме настигна след около петдесетина метра, след което ме забави, защото взе да се мотае пред краката ми. Влязохме в големия парк и намалих ход до нормално темпо. Още бях с наметалото, но когато скачах през прозореца, бях загубила единия си чехъл и изхвърлила и другия, защото не можех да бягам само по една обувка. Нямаше значение — в Буундок толкова често си ходех боса насам-натам, че краката ми отдолу все едно бяха с подметки.