Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))

— Лейди Макбет.

— Да?

— Дръжте си езика. Сега ще ви бъде възложена мисия. Всичко е планирано и довечера вие ще го осъществите. Клиентът е генерал-майор Лу Роусън, пенсионер. Той отговаря за неотдавнашния инцидент провокация в…

— Граф Дракула!

— Да?

— Върви се обеси на петите!

— Не ме прекъсвайте пак. Операцията е планирана докрай. Джак Изкормвача и Лукреция Борджия ще дойдат с вас и ще ви ръководят. Можете да го убиете в леглото и ако стане засечка, ще ви убием точно така, както ще убием и него. Ще ви подредим и двамата в сценка, която ще потвърди мълвата, която се носи за него.

Вниманието на всички беше приковано от свадата между новия председател и мене; прокторите се втурнаха от балкона още преди някой да ги забележи. Но един глас, който разпознах, извика: „Пази се, Морийн!“ — и аз залегнах на пода.

Мантиите и качулките бяха от ку-клукс-клановски тип като на прокторите — но гласът беше на Дагмар. Извърнах глава и видях, че Пиксел е с нея.

Корпусът на времето разполага със зашеметяващи оръжия, които използват, когато трябва да подбират по кого да стрелят. Обстреляха цялата стая с тях. Краят на единия заряд ме засегна; не припаднах, но май нямах нищо против, когато един едър, плещест проктор (един от съпрузите ми!) ме вдигна. После всички се измъкнахме през балкона и се набутахме в малък военен хеликоптер, който висеше до парапета.

Чух как вратата се затваря, усетих го и в ушите си.

— Готови?

— Готови!

— Някой взе ли Пиксел?

— Аз. Да тръгваме! (Гласът на Хилда.)

И после се намерихме у дома, в Буундок, на полянката-паркинг пред дома на Лонг.

— Проверете всички системи — рече един добре познат глас.

Пилотът се обърна на седалката и ме погледна.

— Мамо — каза той жално, — ама ти наистина ми причиняваш много скръб.

— Съжалявам, Удроу.

— Защо не ми каза? Щях да ти помогна.

— Сигурна съм в това, миличък. Ала просто бях тръгнала на разузнаване.

— Но трябваше да…

Хилда го прекъсна:

— Престани, Лазарус. Мама Морийн е уморена и сигурно е гладна. Тамара вече е готова с обяда. След два часа — 14:00 местно време — има събрание, на което ще се обсъжда операцията. Всички трябва да присъстват. Джубал отговаря за събранието и…

— Операция ли? Каква операция?

— Твоята операция, мамо — отговори Удроу. — Ще търсим дядо. Или ще го спасим, или ще го приберем в чувал за трупове. Но този път ще го направим както трябва. Това е операция на Корпуса на времето от първостепенна важност и са осигурени всички необходими ресурси. Кръгът Ороборос е единодушен. Мамо, защо не ми каза?

— Млъквай, Уди — сряза го Хилда. — И продължавай да мълчиш. Прибрахме мама Морийн и другото няма значение. Нали така, Пиксел?

— Мя-а-ррррно!

— Хайде тогава на обяд.