През дебрите на Балкана

Разбира се, нито Ибарек, нито неговият роднина бяха особено радостни от засега щастливия изход от нашия криминален случай. Питаха ме дали се страхувам от процеса, който ще последва, а аз ги уверих, че изобщо нямам подобни притеснения. Като попитах гостилничаря дали няма някой мълчалив, благонадежден слуга, той ми доведе един човек, на когото поръчах бързо да отиде в двора на башията и тайно да наблюдава просяка. Трябваше да разбера дали ще остане там, или ще си тръгне.

Халеф чу това. Той използва следващата възможност, като останахме сами, и попита:

— Сихди, защо изпращаш да наблюдават просяка? Какво си намислил?

— Нищо, по-скоро мисля, че вече съм го виждал някъде.

— Как така?

— Не забеляза ли, че ни хвърляше много странни погледи?

— Не, не съм го гледал.

— Тогава, като го видим отново, го наблюдавай. Струва ми се, че наистина вече сме го срещали някъде.

— Но къде?

— За съжаление, не знам. Вече мислих над това, но не мога да си спомня. Възможно е да е било далеч оттук.

— Сигурно грешиш.

— Едва ли.

— Как един сакат човек може да дойде дотук отдалеч? Та той едва върви.

— Хм! Може би се преструва.

— Ами! Нали се вижда колко е измъчен. Много често на човек му се струва, че е виждал някого, но то е, защото хората си приличат. Аз имах подобно усещане, когато край нас мина мюбарек. Струваше ми се, че вече съм го виждал някъде.

— Наистина ли? Интересно.

— Защо?

— Защото и аз така мисля.

— Значи сме виждали някого, който прилича на него.

— Не. Сигурно сме видели самия него. Не забеляза ли какъв поглед ми хвърли?

— Да. Сякаш искаше това да не се забележи.

— Той изобщо нямаше намерение да ме поглежда, но не можа да се сдържи. Издаде се.

— И въпреки това мисля, че се лъжеш. Знам, че и аз се заблуждавам. Мъжът, с когото бъркам мюбарека, имаше дълга гъста брада.

— Сигурен ли си?

— Да. Ако старецът имаше такава брада, напълно щеше да прилича на него.

— И къде си виждал този брадат мъж?

— Точно това не мога да си спомня.

— Странно! Както и да е. Трябва да внимаваме с мюбарека и просяка. Може би ще трябва да се пазим само от един човек.

— Какво искаш да кажеш?

— Мисля, че мюбарекът и просякът не са двама различни души, а един и същи човек.

— Сихди! Какво говориш!

— Един и същи е.

— Невъзможно!

— Разбира се, не мога да обясня как стигнах до тази мисъл, но не мога да се освободя от нея.

Бяхме прекъснати. Гостилничарят дойде и съобщи, че коджабашията е изпратил хора из града да събират чиновниците от каазата.

— Ще можеш да видиш и мюбарека — добави той.

— Какво общо има той?