Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)». Краткое содержание книги:
Марий погледна към пейката на народните трибуни. Луций Апулей Сатурнин се беше привел напред, преплел пръсти, изопнал лице и оголил зъбите си в нервна усмивка.
„Ако кажа, че смятам закона за недействителен, ще изгубя завинаги човека, от когото имам най-голяма нужда сега. Ще изгубя и най-големия законодател в историята на Рим — Главция… Тримата заедно можехме да вдъхнем нов живот на цяла обединена Италия, независимо дали на майсторите на политиката им се харесва или не. Но ако кажа, че смятам закона за недействителен, и Сатурнин, и Главция ще ми обърнат гръб. И все пак… трябва да го кажа. Ако не го направя, тези куни няма да се закълнат и войниците ми няма да получат земята си. Това е всичко, което мога да спася — земя за войниците ми. Аз самият съм загубен. Загубен.“
Марий чу как зад гърба му столът на Главция изскърцва по мраморния под, но в същия миг половината сенатори надскочиха от местата си, сякаш бяха уловили претора в непозволен жест. Главция присви устни и заби безизразния си поглед в краката си. Марий обаче продължаваше да мълчи.
— Май трябва да ти повторя въпроса си, Гай Марий — рече Скавър. — Какво е личното ти мнение? Законът действителен или не?
— Мисля, че… — Марий се спря насред изречението си и се намръщи страховито. — Мисля, че е по-вероятно законът да се окаже недействителен?
Скавър плесна с ръка по бедрото си.
— Благодаря ти, Гай Марий! — Стана от мястото си, обърна се назад и изгледа победоносно сенаторите по задните редове. После се извърна с лице към магистратите и изгледа сенаторите насреща си. — Е, назначени отци, щом не друг, а самият Гай Марий, нашият герой — победител, смята лекс Апулея за невалидна, не виждам защо аз лично да не положа клетва! — Скавър се поклони последователно на Сатурнин и Главция. — Хайде, колеги — сенатори, аз, вашият Принцепс Сенатус, ви съветвам възможно най-бързо да се отправите към храма на Сема Санк Дий Фидий, за да свършим с тази работа!
— Спрете!
И всички замръзнаха по местата си. Метел Нумидик плесна с ръце. В най-горния ред на залата се показа личният му прислужник, който държеше по една торба в двете си ръце. Явно, че торбите тежаха доста, защото робът се беше превил надве, едва-едва ги тътреше по стълбите и на всяко от стъпалата съдържанието им иззвъняваше на метал. Щом остави двете торби в краката на Метел Нумидик, робът се затича отново до последния ред, за да вземе още две. Някои от сенаторите, седящи зад Метел, се обърнаха да погледнат какво носи прислужникът, и като видяха камарата от торби, натрупани една върху друга до стената в дъното на залата, дадоха знак и на своите роби да помогнат. С тяхна помощ пренасянето мина по-бързо и най-накрая около стола на Метел Нумидик бяха стоварени точно четиридесет торби. Чак тогава той самият стана от мястото си да обясни за какво става дума.
— Аз няма да полагам никакви клетви. Ако ще и хиляда пъти подред първият консул да повтори, че лекс Апулея е невалидна, пак няма да се закълна! Затова съм донесъл двадесет таланта сребро, с които да си платя глобата. Имате думата ми, че още утре сутринта заминавам за Родос, където да прекарам остатъка от живота си в изгнание.
При тези думи в залата настъпи невъобразима суматоха.
— Моля ви, успокойте си! — викаше Скавър.
— Призовавам ви да запазите ред! — викаше Марий.
Когато най-сетне сенаторите се успокоиха, Метел Нумидик хвърли един поглед назад през рамо, сякаш търсеше някого на задния ред.
— Моля квесторът на хазната да излезе отпред.