Пътешественикът във времето и неговата жена
- Автор: Нифнегър Одри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътешественикът във времето и неговата жена». Краткое содержание книги:
— Клер. Вино! Хайвер!
Смаян съм, но кой знае защо, не съм развеселен. Тя ми връчва кабернето и тирбушона.
— Хм, май не съм ти споменавал, но не бива да пия. Лекарска заповед. — Клер изглежда покрусена. — Но със сигурност мога да ям… Ще се преструвам, че пия. Ако това ще помогне. — Не мога да се отърся от чувството, че си играем на къща. — Не знаех, че пиеш. Алкохол, де. Не съм те виждал никога.
— Всъщност не обичам алкохол, но тъй като случаят е по-особен, си казах, че вероятно е хубаво да имаме и вино. Шампанско сигурно по-подхожда, но в избата намерих това и донесох него.
Отварям виното и пълня чашките. Вдигаме ги, без да казваме нищо. Преструвам се, че опитвам от моето. Клер отпива голяма глътка, глътва я делово и заявява:
— Е, не е толкова лошо.
— Това вино струва двайсетина долара бутилката.
— О! Беше прекрасно.
— Клер. — Тя маха обвивката на сандвичите с ръжен хляб, които преливат от кисели краставички. — Не ми е приятно, че съм толкова недосетлив… в смисъл, че днес очевидно имаш рожден ден…
— Ставам на осемнайсет години — съгласява се тя.
— Ами като начало наистина ми е много кофти, че не ти нося подарък… — Клер ме поглежда изненадана и аз си давам сметка, че съм налучкал посоката и нещо ми се готви, — но сама знаеш, че никога не знам кога ще дойда и не мога да нося нищо със себе си…
— Знам всичко това. Но не помниш ли, миналия път, когато беше тук, уточнихме всичко, защото в Списъка днес ни е последният ден и освен това имам рожден ден. Не помниш ли?
Клер ме гледа много напрегнато, сякаш, ако се съсредоточи, ще прехвърли спомена от своята в моята глава.
— О! Още не съм бил там. Този разговор все още е в моето бъдеще. Защо ли тогава не съм ти казал? В списъка имам още много дати. Днес наистина ли е последният ден? В настоящето ще се срещнем след около две години. Ще се видим тогава.
— Но дотогава има много време. За мен.
Настъпва неловко мълчание. Странно ми е да си мисля, че точно сега съм в Чикаго, че съм на двайсет и пет години, върша си работата, без дори да подозирам за съществуването на Клер, а оттам и за присъствието си тук, на тази прелестна ливада в Мичиган в този невероятен пролетен ден, когато е нейният осемнайсети рожден ден. С пластмасови ножчета си мажем върху сухарите черен хайвер. Известно време се чува само дъвчене, започнало е яростно поглъщане на сандвичите. Разговорът е замрял. Точно в този миг се питам за пръв път дали Клер е напълно откровена с мен тук, след като знае, че не съм съвсем наясно с изречения, започващи с „никога“, понеже никога нямам цялостен поглед върху миналото си, който постоянно да ми е под ръка, и миналото ми неудобно се е сляло с бъдещето. Преминаваме към ягодите.
— Клер? — Тя се усмихва невинно. — Какво точно решихме последния път, когато ме видя? Какво смятахме да правим на рождения ти ден?
Тя отново се изчервява.
— Ами това — отговаря и маха с ръка към нашия пикник.
— Нещо друго? Това тук, разбира се, е чудесно.
— Ами… Да.
Целият съм слух, защото ми се струва, че знам какво ще последва.
— Да?
Клер е почервеняла като домат, но иначе успява да изглежда достойно, когато казва:
— Решихме да правим любов.
— А!
Всъщност винаги съм се питал какъв ли е сексуалният опит на Клер до 26 октомври 1991 година, когато се срещнахме за пръв път в настоящето. Въпреки някои доста изумителни провокации, на които ме е подлагала, аз винаги съм отказвал да правя любов с Клер и съм прекарал не един и два забавни часа, когато съм си бъбрел с нея за това и онова и съм се опитвал да не забелязвам болезнената си възбуда. Днес обаче, поне по закон, макар и не емоционално, Клер е зрял човек и аз със сигурност не мога да й съсипя кой знае колко живота… вече съм направил детството й твърде необичайно просто като съм присъствал в него. Колко момичета са виждали постоянно бъдещия си съпруг, при това чисто гол? Клер ме наблюдава, докато аз си мисля всичко това. Мисля си за първия път, когато съм правил секс с нея, и се питам дали и на нея й е било първият път, когато е правила секс с мен. Решавам да я питам, щом се върна в настоящето. Междувременно Клер прибира нещата в кошницата.