Пътешественикът във времето и неговата жена
- Автор: Нифнегър Одри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътешественикът във времето и неговата жена». Краткое содержание книги:
— Събуди се, Клер.
Отварям очи. Образът върху телевизора се разклаща. Градска улица. Небе. Бял небостъргач в пламъци. Самолет, който прилича на играчка и който бавно се врязва във втората бяла кула. Избухват мълчаливи пламъци. Хенри включва звука.
— О, боже! — казва гласът на телевизора. — О, боже!
Вторник, 11 юни 2002 година
(Клер е на 31 години)
Клер: Рисувам Алба. Сега тя е на девет месеца и пет дни. Спи по гръб върху светлосиньо одеялце, метнато върху китайския килим в охра и цикламено на пода в хола. Току-що се е нахранила. Гърдите ми са леки, почти празни. Алба е толкова дълбоко заспала, че не се притеснявам да изляза през задната врата, да прекося двора и да отида в ателието.
За миг стоя на прага и вдишвам леко застоялата миризма на неизползвано помещение. После търся из чекмеджетата, намирам хартия с цвят на слива, която прилича на говежда кожа, грабвам няколко пастела, други принадлежности и дъска за рисуване и се връщам (с едва доловимо съжаление) в къщата.
Вътре цари тишина. Хенри е на работа (надявам се), чувам как пералнята бучи в мазето. Климатикът жужи. По Линкълн Авеню почти няма движение. Сядам на килима до Алба. На сантиметри от пълничките й крачета има трапецоид от светлина. След половин час ще я покрие.
Прихващам листа хартия към дъската и редя пастелите до мен на килима. С молив в ръка се взирам в дъщеря си.
Алба е потънала в дълбок сън. Гръдният й кош се издува и се снишава бавно и когато тя издиша въздуха, чувам леко свистене. Дали не е настинала? Тук, в този късен юнски следобед, е топло и Алба е само по гумени гащета и памперс. Позачервила се е. Лявата й ръка се свива ритмично в юмруче, после пак се отваря. Алба може би сънува музика.
Започвам да скицирам главата й, която е извърната към мен. Всъщност не мисля за това. Ръката ми се движи по хартията като игла на сеизмограф и записва очертанията на Алба така, както ги попивам с очите си. Забелязвам как вратлето й изчезва в гънките под брадичката, как нежните вдлъбнатинки над коленете й се променят леко, докато тя изритва веднъж и пак се успокоява. Моливът ми описва извивката на пълното коремче на Алба, което се е подало над гащетата, рязка ъглеста линия, прорязала заоблеността й. Взирам се в хартията, поправям ъгъла, под който са свити крачетата на Алба, рисувам наново гънката, където дясната й ръка се съединява с телцето.
Започвам да оцветявам с пастелите. Първо се заемам с най-светлите точки, които отбелязвам с бяло: надолу по малкото носле и лявата й страна, пред кокалчетата на пръстите, гумените гащета с памперса, очертанията на лявото ходило. После се прехвърлям с тъмнозелено и ултрамарин на сенките. Отдясно на Алба, там, където тялото й опира в одеялцето, сянката е много наситена. Прилича на езерце, което рисувам с плътни мазки. Сега Алба от рисунката внезапно става триизмерна и скача от листа.
Използвам два розови пастела, светлорозов като вътрешността на мида и тъмнорозов, който ми напомня сурова риба тон. С бързи движения правя кожата на Алба. Досега тя като че ли е била скрита в хартията и аз все едно махам невидимо вещество, което я е затулвало. Над тази пастелна кожа рисувам с хладно виолетово ушите, носа и устата на Алба (устата й е леко отворена на мъничко „О“). Черната й гъста коса се превръща върху хартията в смесица от тъмносиньо, черно и червено. Внимавам много с веждите, които приличат на мъхнати гъсеници, намерили дом върху лицето на Алба.