Ръката на пророка [bg]

Докато се спускаше в подземната част на лабораторията със светлия модерен асансьор, Раймон се наблюдаваше в огледалото. Както обикновено, не можеше да не обърне внимание на хоризонталния синкав белег на брадичката си. Баща му държеше да тренира фехтовка с истинска сабя. И естествено, гадният садист му забраняваше да използва предпазители и маска.

Вратата на асансьора се отвори и той последва жълтата линия по коридора до двукрила метална врата, носеща символа за радиоактивност. На двата прозореца пишеше: „Тандем масспектрометър“.

Тренкавел влезе и се озова на площадка, от която се спускаше бетонно стълбище. Под него се намираше огромната зала, в която се помещаваше ТАМС.

В средата на помещението се издигаше грамадният ускорител, чиито масивни канали се извиваха из просторната лаборатория. Петима лаборанти с бели престилки обикаляха по пътеката над апарата, а неколцина други правеха настройки на голям компютърен терминал по-близо до входа.

Един от мъжете не носеше бяла манта. Беше на средна възраст, с тъмен костюм, рошава рижа коса и гъста брада. Раймон го позна въпреки неясната снимка, която беше получил по факса от своя съучастник на Йона.

— Професор Макгрегър? — повика го Тренкавел, докато се спускаше по стълбището. — Аз съм Питър Янус, приятел на Катлийн Филипс. — Протегна ръка. — Тя ме помоли да ви навестя.

Макгрегър свъси рунтавите си ръждивокафяви вежди и стисна ръката му.

— Че защо Катлийн ще… — Почеса се по брадата. — Кой казахте, че…

— Доктор Питър Янус, професор по история в Университета на Северна Каролина. В момента съм със стипендия в Лондонския университет. Катлийн ми се обади и ме помоли да помогна.

Макгрегър кимна и хвърли поглед към доклада в ръката му.

— Тъкмо свършихме анализите и…

— Значи сте готови с резултатите, така ли?

— Катлийн каза ли ви какво открихме?

— Да, но според мен…

— Хайде да поговорим на четири очи.

— Разбира се.

Макгрегър отиде при една дребна изключително красива петдесетина годишна жена с прошарена червеникаво руса коса и каза:

— Благодаря, Маги. — Прегърна я. — Нямам думи да изразя признателността си. — После се обърна към Тренкавел. — Това е сестра ми, доктор Маги Макгрегър. Един от най-добрите физици във Великобритания. Пък и в цяла Европа, по дяволите!

— О, Иън! — Тя погледна Раймон и си свали очилата. — Приятно ми е да се запознаем, доктор Янус.

Тренкавел хвана ръката й.

— За мен е чест, доктор Макгрегър. — Леко стисна ръката й и жената се изчерви.

Макгрегър си погледна часовника.

— Не съм закусвал. Хайде да отидем в „Да Гън“. Правят най-вкусните яйца с наденица в цял Лондон.

— Внимавай в картинката, Иън. — Сестра му го заплаши с пръст. — Само закуска и чай. — Погледна Тренкавел и му намигна. — „Да Гън“ са прочути и с чудесната си колекция от уиски.