Ръката на пророка [bg]

Тренкавел посочи с чадъра си през затъмнените прозорци на фоайето.

— Можете да се обадите от колата ми. По-добре, отколкото да стоите на дъжда.

— Прав сте.

Излязоха през въртящата се врата и забързаха към колата. Раймон отключи с дистанционното и се качиха. Раймон погледна Макгрегър, забеляза озадаченото му изражение и попита:

— Какво има?

— Всъщност не ми обяснихте защо Кат ви е привлякла в нашия проект. — Професорът се почеса по брадата. — Споменахте, че ви е помолила да помогнете, но…

— Знам само каквото ми каза тя. Че вашият екип е открил кодекс, написан на хиберно-латински. Навярно от осми или началото на девети век.

— Е, направените от Маги и нейните хора анализи определиха възрастта на пробата от пергамента на около хиляда и двеста години — като продължаваше да се чеше по брадата, отвърна Макгрегър. — Та изглежда, че…

— Значи е истински!

Археологът леко се отдръпна, присви очи и се втренчи за няколко секунди в Тренкавел, после започна да набира някакъв номер.

— Да видим дали ще успея да се свържа с Катлийн. Тя ще каже…

— Дайте ми телефона, професоре. — Раймон дръпна джиесема от ръката на Макгрегър и го притисна към дясната врата.

— Къде ви изчезна… акцентът?! — възкликна археологът. — Вие не сте американец! Кой сте, по дяволите?

— Човек, който е готов да използва ей това тук.

— Богородице и вси светии! — ахна Макгрегър, облещен към опряния в корема му късоцевен револвер.

Когато Тренкавел отключи багажника на колата, Макгрегър надигна червендалестото си лице и примижа на сивата следобедна светлина.

— Излизай! — Раймон го сръга с револвера.

Археологът понечи да се подчини, но коленете му се огъваха като гумени.

Тренкавел се поотдръпна, без да го изпуска от мушка.

— Разкърши се и се поотпусни. Остава ни още съвсем малко път.

— Нали няма пак да ме натикаш в багажника?

— За съжаление се наложи да взема тази предпазна мярка. Ланкашър е далеч и…

— Ланкашър ли?!

Раймон посочи предната седалка с пистолета.

— Млъквай и се качвай.

Когато излязоха на Естюъри Роуд, заваля дъжд. След малко пред тях се появи Моркъм Бей. На кейовете край скалистите му брегове бяха пристанали десетки яхти.

— Виждаш ли третата яхта от края на първия кей? — Тренкавел посочи. — Онази голямата? Казва се „Жералда дьо Лавор“. — Погледна пленника си. — Разбираш ли от яхти, Иън?

Професорът само изсумтя и заразтрива краката си.

Раймон влезе в паркинга на пристанището и спря чак до водата.