Ръката на пророка [bg]

— Долу лапите!

— Аз само… Не исках да… — Камерън стисна устни, впери очи напред и пак си сложи очилата. — Зависи откъде ще минем. Йонският залив е малко на запад от нас. На няколко минути път. Ако заобиколим… — Той погледна надясно и изведнъж присви очи.

— Какво има? — попита Катлийн.

— Нататък се надига буря.

Тя се обърна на север и видя над скалистия нос на полуостров Ардменах стена от черни облаци. В този момент свирепият вихър погълна островите Гометра и Ълва и Катлийн усети в устата си кисел вкус на страх.

— Това пък откъде се появи, по дяволите? — изруга пилотът и изтегли щурвала.

Хидропланът рязко полетя надолу и стомахът на археоложката подскочи към гърлото й.

— Какво правите?!

— Заобикалям от юг. Вече и дума не може да става да кацнем в Лох Латийх. Бурята се надига от залива като вятърен тунел. — Камерън поклати глава. — Не искам да попаднем в такава вихрушка, докато се приводняваме.

— Тогава какво ще правим?

— Или ще се върнем в Оубън, или ще кацнем в залива. — Обърна се и я погледна. — Вие сте клиентката. Изборът е ваш.

— Вие сте пилотът! Решавате вие!

На лицето му се изписа дяволита усмивка.

— Ако бях на ваше място, щях да си затегна колана.

Спуснаха се още по-ниско и пилотът взе микрофона.

— Оубън, тук Груман Голф-Браво-Сиера-Ромео-Ромео, полет за Йона.

— Тук контролна кула Оубън — разнесе се от кръглия високоговорител на тавана гласът на авиодиспечера. — Казвай, Голф-Браво-Сиера-Ромео-Ромео.

За Катлийн репликите, които размениха по-нататък, бяха по-скоро неясен шум, отколкото смислен разговор, освен че оубънският диспечер им пожела късмет. Пред очите й хищната черна буря се спусна над остров Литъл Колонсей и тя стегна предпазния си колан още по-здраво.

Само късмет нямаше да им е достатъчен.

Йона едва се различаваше зад дъждовните пелени. Археоложката се вгледа напрегнато и успя да види тесния залив, разделящ островите Мъл и Йона. Вълните се гънеха като бели дипли, но когато самолетът се спусна по-ниско, се превърнаха в тъмносини грамади, разбиващи се в дълбоки бездни само за да се издигнат отново в поредната връхлитаща стена.

— Не можем да кацнем в тези вълни!

— Спокойно. Кацал съм и в по-бурно море.

Хидропланът зави на север, за да заходи за приводняване. Вятърът блъскаше корпуса с такава ярост, че Камерън трябваше да се вкопчи в щурвала с всички сили.

— Пълна мощност — замърмори под нос пилотът. — Задкрилки на трийсет градуса. Изпомпваща система задействана. — Натисна един син ключ. — Бустерни помпи активирани.

Водните стени сякаш се извисиха над тях.

— Сега идва най-трудното — съобщи Камерън. — Трябва да се плъзна по хребетите на вълните, иначе ще ни залеят.

Катлийн стисна очи с надеждата да намери утеха в мрака, ала турбуленцията и ревът на двигателите рисуваха в главата и натрапчива картина на премятащия се и потъващ в ледените води на залива хидроплан.