Ръката на пророка [bg]

4.

Катлийн се надигна от задната седалка на таксито и се премести на сгъваемото пластмасово столче до стената към шофьора. Той я погледна в огледалото и каза:

— Там няма да ви е удобно…

— Ще поседя тук, ако не възразявате.

— Да не се съмнявате в шофьорските ми способности? — Просто си гледайте пътя, моля.

Черното такси отби от Еър Плейс и подмина единбургската Кралска ботаническа градина. На следващия ъгъл се показа тъмносиният Фърт ъв Форт. Огромният залив искреше на утринното слънце.

— Влизаме в Лийт, мадам.

Колата се движеше покрай товарни кораби и риболовни траулери, които опъваха котвените вериги.

Малко по-нататък шофьорът намали и спря при един бетонен кей.

— Това е номер двайсет, мадам.

В края на стария занемарен пристан имаше арка, боядисана в червено-черно каре, с надпис „Хайлендър Еър“. На петдесетина метра от брега се виждаше хидроплан, също в червено-черно, опъващ въжето на оранжевия си буй, докато се издигаше и спускаше на леките вълни. Формата на самолета й напомни за холандско сабо — само да ги нямаше крилата и двата радиални двигателя над корпуса.

— С онуй там ли ще летите, мадам? — попита таксиметровият шофьор.

— Трябва много бързо да стигна до Западна Шотландия.

— С туй нещо може по-скоро да стигнете на оня свят. Сметката ви е две лири и десет.

Катлийн му плати, слезе с куфарчето и сака си и проследи с поглед отдалечаването на колата. Огледа ветровития кей, чу познатото потропване на лодка в дока и когато сведе очи към водата, видя рибарска плоскодънка, завързана за прогнил стълб. Хвърленото отгоре й брезентово платнище покриваше половината корпус. В този момент слънцето изчезна зад стена от тъмни облаци и над пристанището се смрачи.