Ръката на пророка [bg]

Раймон се облегна на парапета — изведнъж се почувства без сили, сякаш преживяваше ужасен спомен.

— Безбройните изнасилвания и побои явно не убили силната Жералда — продължи той. — Затова смелите войни на Ватикана хвърлили смазаното й голо тяло в кладенец и заглушили виковете й с камъни.

— Нима и днес защитаваш катарската кауза? — попита Макгрегър след малко.

Тренкавел избърса дъждовните капки от лицето си.

— Техните защитници отдавна са мъртви.

— Янус. — Археологът се почеса по брадата. — Римският бог с две лица, нали?

Усмивката на Раймон се стопи.

— И бог на началото и края.

Отвори плъзгащата се стъклена врата и въведе Макгрегър в просторния салон на яхтата. Облечен в тъмносиня куртка и със светлосин тюрбан на главата, Каосен седеше до една полирана маса от тиково дърво с чаша чай в ръка.

— Този пък кой е? — Професорът отстъпи назад.

— Седни, Иън. — Тренкавел посочи стола до туарега. — Свали си шлифера и се отпусни. — Метна собствената си връхна дреха върху друг стол, отиде при бюфета и извади бутилка уиски и две чаши.

Макгрегър с трепереща ръка надигна чашата си още щом му я напълниха и я изпи на екс.

— Още малко?

Археологът кимна почти отчаяно. Отпи голяма глътка, после погледна своя похитител.

— Нещо против да ми обясниш какво…

— Вашият археологически екип е открил любопитна находка — прекъсна го Тренкавел, заобиколи масата и седна.

— Как научи? Пазехме го в тайна от пресата.

— Разкажи ми всичко, което знаеш за нея.

— Да я откраднеш ли искаш? — Професорът изгълта остатъка от уискито си и рязко остави чашата на масата. — Можеше да се сетя и сам.

— Погледни приятеля ми. Иън.

Макгрегър се завъртя в мига, в който в ръката на Каосен проблесна бусаади — дълъг остър нож. Ученият вдигна ръка към гърлото си.

— Господи!

Тренкавел се обърна към прислужника си и му нареди на берберски:

— Запали двигателите и поеми на запад. Знаеш накъде. — Погледна си часовника. — Още поне час и половина ще е светло. Как е времето?

— Бреговата служба съобщава, че бурята отминава на запад, саид. — Туарегът се поклони, излезе от салона и се заизкачва по стълбата към горната рубка. След малко се задействаха компресорите.

Макгрегър се сепна.

— Къде ме водиш, за бога? — Удари с юмруци по масата. — Настоявам да ми кажеш!

Раймон извади от пояса си револвера, „Смит & Уесън“, магнум 357-и калибър.

— По-спокойно, Иън. Пийни още едно. — Остави револвера на масата. — Ще се насочим на запад и ще влезем в Калф ъв Ман.

— В залива има само някакъв тъп резерват за птици. Октомври е. Там ще е абсолютно пусто.

— Знам.

— Да… прекосим Ирландско море по тъмно?! — Макгрегър се ококори. — Ти ще ме убиеш и ще ме хвърлиш през борда!