Ръката на пророка [bg]

Угаси двигателите, обърна се и се вгледа в очите на Катлийн.

— Добре ли си?

Тя се опита да се усмихне и кимна.

Пилотът се ухили и я потупа по рамото.

— Силна и смела жена. Иди отзад да си вземеш багажа и ела с мене. — Той се спусна по стълбата, изпълзя през котвеното помещение и отвори люка на носа. — Така няма да се намокриш — извика й, без да се обръща.

Все още замаяна, Катлийн взе сака и куфарчето си, последва го по стълбата и като се ориентира по котвеното въже, излезе на силния вятър. Още няколко пъти си пое дълбоко дъх и се почувства по-добре.

Том О’Брайън се отдели от навалицата край вълнолома, която наблюдаваше борбата на стария хидроплан с бурята, и надвика вятъра.

— Ей, Кат! Спешно имах нужда от тебе, но… — Посочи черната облачна маса, която се вихреше над Атлантика. — Слава богу, че пристигна невредима.

Тя се втурна към него и го прегърна.

— Страшно се радвам да те видя. Нямам търпение да ми покажеш находката си.

Усмивката на Том помръкна.

— Само да знаеше… — Ученият се прокашля и погледна небето. — Фериботът временно е затворен. Времето е адски кофти.

Катлийн кимна и се обърна към Камерън. После, без да се замисли, пристъпи към него и го хвана за ръка.

— Исках… — Усмихна се. — Благодаря, че изтърпя…

— Една нервна пътничка ли? — Пилотът се ухили. — Моля. Твоята „благодарност е плод на изключителна изтънченост“. — Сините му очи се засмяха. — Обаче с нея не мога да си купя гориво за самолета.

Макар и малко изненадана от цитата на Самюел Джонсън, Катлийн се засмя.

— Ела в „Сейнтс Ландинг“ и ще уредим дребния въпрос с плащането.

Том се приближи до тях и протегна ръка.

— Том О’Брайън. Колега съм на доктор Филипс.

— Извинявам се — смути се тя. — Том, това е Джейми Камерън.

— Приятно ми е да се запознаем, Том. — Двамата се ръкуваха.

— Говориш като… Шотландец ли си? — попита археологът.

— Баща ми е шотландец, но майка ми е американка. Живял съм и от двете страни на океана. — Пилотът се засмя. — Може да се каже, че говорът ми е пълна каша.

— Американец или шотландец, дължа ти едно уиски, щом успя да докараш Кат невредима. Ще поостанеш ли на Йона?

Камерън погледна бушуващата на север буря.

— Така изглежда. — Обърна се към Катлийн и се усмихна. — Ти се прояви като смел ко-пилот. Кат. За мен ще е чест да летя с теб навсякъде и във всякакво време. А сега, ако ме извините, трябва да привържа хидроплана.

И забърза към самолета си.