Ръката на пророка [bg]

Изправи се до нея и тя видя, че е добре сложен и много висок.

— Та значи искате да летите за някъде в тоя безбожен час? — Камерън се протегна. — Оубън ли е крайната цел на пътуването ви?

— Не. Йона.

— Мога да ви закарам направо на острова ей с онова там. — Той посочи хидроплана.

— Ами аз…

— Чай! — Камерън вдигна юмрук към небето. — Давам цялото си кралство за един чай!

— Винаги ли се напивате така, господин Камерън?

— Винаги ли се заяждате така, госпожо или госпожице еди-коя си?

Тя направи крачка към него.

— Аз съм доктор Катлийн Филипс и дори още не съм загряла!

— Добре де, добре. Божичко! — Камерън потръпна и заразтрива челото си. — Я поуспокойте топката, докторе, иначе ще трябва да ме лекувате от мозъчен кръвоизлив. — Закопча ципа на коженото си пилотско яке, което сякаш беше преживяло поне две войни, и вдигна голямата му рунтава яка. — Хладничко е, а?

— Не особено — отвърна археоложката. — Естествено, аз не съм спала нощес в лодка.

Камерън се намръщи и й обърна гръб.

— Ако ви се пие чай, елате с мене — каза през рамо. — „Пайпс енд Хедър“ е моята кръчма, моята кухня… „О, сбогом, гордий свят, аз си отивам у дома“10.

Катлийн си погледна часовника. Докато Камерън се приведе в нормален вид и се върнат на кея, вече минаваше десет.

Над пристанището ръмеше. Тя извади бейзболна шапка с логото на „Ред Сокс“ от сака си и я нахлупи, след като събра косата си отзад. На запад облаците се сгъстяваха и в тях проблясваха светкавици.

— Безопасно ли е да летим в такова време? — попита археоложката.

Джейми Камерън кимна и й намигна, докато разговаряше с кулата на единбургското летище по мобилния си телефон.

Катлийн използва възможността да се обади в хотел „Сейнтс Ландинг“ на Йона и да остави съобщение на Том О’Брайън, за да го осведоми кога ще пристигне. После отиде до ръба на кея и погледна към бурното Северно море зад вълнолома. Един малък платноход бързаше с надути платна да се прибере на сигурно място в пристанището.

Това й напомни колко много обича ветроходството мъжът й и тя изведнъж осъзна, че Дейвид ужасно й липсва.

— Добре, Кат. — Камерън я тупна по гърба. — Тръгваме.

— Наричайте ме доктор Филипс, ако обичате. Попитах ви за времето.

— Доктор по археология. Нали така?

— Времето?

Той пъхна ръце в джобовете на якето си и пристъпи към нея.

— Летя от дванайсет годишен. Получих разрешителното си на шестнайсет. По време на войната в Залива пилотирах хеликоптери „Апачи“ и „Блек Хок“. После товарни и пътнически самолети. За мен пилотирането е като дишането.

— Не ме интересува биографията ви, по дяволите! Попитах ви за времето!

Камерън посочи приближаващата се буря и се ухили в мига, в който една светкавица разцепи небето на зигзаг.