Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Хазарски речник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Хазарски речник [bg]

Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:

 Милорад Павич е сръбски поет, писател и драматург, доктор по литература от Загребския университет, специалист по сръбска литература от XVII-XIX век и преподавател. Освен другото е преводач на Байрон и Пушкин, член на Сръбската академия за наука и изкуство и на Европейското дружество за култура, не е партиен и е номиниран нееднократно за Нобеловата награда за литература. През февруари 2006-а, Павич беше удостоен и със званието доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Негова съпруга е писателката и литературна критичка Ясмина Михайлович, с която живеят в родния му Белград. Работите на Павич са преведени на над 80 езика по цял свят, като най-прочутата и най-коментирана творба и досега остава първият му роман „Хазарски речник“ (1984). Милорад Павич почина от инфаркт на 30 ноември 2009 г. в Белград на 80-годишна възраст. Това е нетрадиционна книга, в която, колкото и пъти да я разгърнеш, ще откриеш нови пластове и послания. А и би могъл да я четеш не непременно от начало до край, да „сърфираш“ чрез символните препратки и да си проправиш собствена пътека в този магичен текст. Като не забравиш да надзърнеш в екземпляра за другия пол…  На основата на действително събитие – приемането на юдаизма от хазарите през VIII век, Павич изгражда художествена мистификация със средновековен привкус, ерудирана смесица от история, измислица, легенди и мистика, същинска енциклопедия на духа, един от ключовете към която дава самият той в интервю от 1990 г.: „Хазарски речник“ може да се възприема като „метафора на всеки малък народ, чиято съдба се определя от борбата между висши сили. Малкият народ винаги е под угрозата на чужди нему идеологии“.  По повод на мъжкия и женския екземпляр, писателят подчертава: „Често са ме питали в какво се изразява разликата между мъжкия и женския екземпляр. Работата е там, че мъжът усеща света извън себе си, а жената носи вселената вътре в себе си. […] Иначе казано, това е образ на разпада на времето, което се дели на колективно мъжко и индивидуално женско време“.  
1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 17 ... 124
Перейти на страницу:

През изтеклата зима те се били обикнали. Ядели с една вилица поред и тя пиела вино от устата му. Той я галел така, че душата й скриптяла в тялото, а тя го обожавала и го карала да се изпразва в нея. Казвала на връстничките си, като се смеела, че нищо не чеше така добре, както тридневна мъжка брада, покарала в любов. А в себе си мислела сериозно: "Миговете на моя живот умират като мухи, които рибите поглъщат. Какво да направя, че те да утолят неговия глад?" Молела го да й отхапе ухото и да го изяде и никога не затваряла зад себе си чекмеджетата и вратите на шкафовете, за да не прекъсне щастието. Била мълчалива, защото израсла в тишината на бащиното си четене на едни и същи молитви, около които се стелела винаги един и същ вид тишина. И сега. когато се запътили на излет, било същото и на нея това й харесвало. Петкутин държал поводите на тяхната колесница на врата си и четял някаква книга, а Калина бъбрела и пътем играели една игра. Ако тя споменяла някоя дума в мига, когато той прочетял същата тази дума в книгата, сменяли си ролите и тогава тя четяла нататък, а той гадаел. Когато тя показала с пръст една овца на полето, а той рекъл, че тъкмо дошъл в книгата до място, където се споменава овца, тя не повярвала и взела четивото да провери. Наистина в книгата пишело:

Като дадох обещания вече и се с молитви помолих на мъртвешкия свят, тогава овен и овца ще заколя; черна кръвчица потича и после долу почват от Еред да се събират душите на мъртвите хора: невести, младежи и с тях многострадали старци, неясни девойки идват, печални от скорошни грижи.

Понеже била познала, взела сега Калина да чете, както следва:

Мнозина прободени някога с медокованите копия, идват в борбата с оръжие кърваво. Мнозина, които паднаха някога, наобиколят отвсякъде ямата с крясък и вик, а мен бледност и страх ме обземат... Аз изтегна острия меч от бедрото, седнах там и празна не пусках никоя сянка да се напие с кръв. преди да попитам пророците...

В мига, когато дошла до думата "сянка", Петкутин съзрял сянката, която хвърляли руините на римския театър по пътя им. Били пристигнали.

Влезли от входа за артистите, бутилката с вино, гъбите и кървавицата, които носели, оставили на големия камък сред сцената и бързо се дръпнали на сянка. Петкутин събрал сухи биволски изпражнения, малко съчки, полепнали целите със спечена кал, занесъл всичко това на сцената и запалил огън. Чаткането на огнивото се чуло съвсем ясно до най-отдалеченото място в последния ред на върха на театъра. Но навън, извън театъра, където бушували треви и аромати на боровинки и лавър, не можело да се чуе нищо от това, което ставало вътре. Петкутин посолил огъня, за да се изгуби миризмата на изпражнения, смесени с кал, после измил гъбите с вино и заедно с кървавицата ги метнал на жаравата. Калина седяла и гледала как залязващото слънце се мести по седалките и се приближава към изхода на театъра. Петкутин се разхождал по сцената и като съзрял имената на някогашните притежатели на седалките, започнал да срича древни непознати думи:

-Calius Veronius Aet... Sextus Clodius Cai filius, Publiiia tribu... Sorto Servilio... Veturia Aeia...

- He викай мъртвите - предупредила го Калина, - не ги викай, ще дойдат!

Щом слънцето напуснало театъра, махнала гъбите и кървавицата от огъня и започнали да ядат. Акустиката била съвършена и всеки техен залък отеквал на всяка седалка еднакво силно, от първия до осмия ред, но навсякъде по различен начин, връщайки им звука обратно в средата на сцената. Сякаш онези зрители, чиито имена били издълбани на каменните облегалки на седалките, ядели заедно със съпрузите или поне лакомо мляскали с уста при всеки следващ залък. Сто и двайсет чифта мъртви уши се ослушвали с напрегнато внимание и целият театър дъвчел след брачната двойка, лакомо поемайки мириса на кървавицата. Когато спирали да ядат, спирали и мъртвите, сякаш залък им е заседнал на гърлото, и напрегнато следели какво ще направят след това младежът и девойката. В такива мигове Петкутин внимавал много, като режел храната, Да не си пореже пръста, защото имал усещането, че миризмата на жива кръв може да извади от Равновесие зрителите и те, бързи като болка, биха могли от галерията да се нахвърлят върху него и Калина и да ги разкъсат, гонени от своята двехилядолетна жажда. Като усетил леки тръпки, притиснал се до Калина и я целунал. Тя го целунала и се чуло как сто и двайсет уста мляскали звучно, сякаш и онези в галерията се целували и прегръщали.

1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 17 ... 124
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)