Хазарски речник [bg]

В мига, когато дошла до думата "сянка", Петкутин съзрял сянката, която хвърляли руините на римския театър по пътя им. Били пристигнали.

Влезли от входа за артистите, бутилката с вино, гъбите и кървавицата, които носели, оставили на големия камък сред сцената и бързо се дръпнали на сянка. Петкутин събрал сухи биволски изпражнения, малко съчки, полепнали целите със спечена кал, занесъл всичко това на сцената и запалил огън. Чаткането на огнивото се чуло съвсем ясно до най-отдалеченото място в последния ред на върха на театъра. Но навън, извън театъра, където бушували треви и аромати на боровинки и лавър, не можело да се чуе нищо от това, което ставало вътре. Петкутин посолил огъня, за да се изгуби миризмата на изпражнения, смесени с кал, после измил гъбите с вино и заедно с кървавицата ги метнал на жаравата. Калина седяла и гледала как залязващото слънце се мести по седалките и се приближава към изхода на театъра. Петкутин се разхождал по сцената и като съзрял имената на някогашните притежатели на седалките, започнал да срича древни непознати думи:

-Calius Veronius Aet... Sextus Clodius Cai filius, Publiiia tribu... Sorto Servilio... Veturia Aeia...

- He викай мъртвите - предупредила го Калина, - не ги викай, ще дойдат!

Щом слънцето напуснало театъра, махнала гъбите и кървавицата от огъня и започнали да ядат. Акустиката била съвършена и всеки техен залък отеквал на всяка седалка еднакво силно, от първия до осмия ред, но навсякъде по различен начин, връщайки им звука обратно в средата на сцената. Сякаш онези зрители, чиито имена били издълбани на каменните облегалки на седалките, ядели заедно със съпрузите или поне лакомо мляскали с уста при всеки следващ залък. Сто и двайсет чифта мъртви уши се ослушвали с напрегнато внимание и целият театър дъвчел след брачната двойка, лакомо поемайки мириса на кървавицата. Когато спирали да ядат, спирали и мъртвите, сякаш залък им е заседнал на гърлото, и напрегнато следели какво ще направят след това младежът и девойката. В такива мигове Петкутин внимавал много, като режел храната, Да не си пореже пръста, защото имал усещането, че миризмата на жива кръв може да извади от Равновесие зрителите и те, бързи като болка, биха могли от галерията да се нахвърлят върху него и Калина и да ги разкъсат, гонени от своята двехилядолетна жажда. Като усетил леки тръпки, притиснал се до Калина и я целунал. Тя го целунала и се чуло как сто и двайсет уста мляскали звучно, сякаш и онези в галерията се целували и прегръщали.