Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Хазарски речник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Хазарски речник [bg]

Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:

 Милорад Павич е сръбски поет, писател и драматург, доктор по литература от Загребския университет, специалист по сръбска литература от XVII-XIX век и преподавател. Освен другото е преводач на Байрон и Пушкин, член на Сръбската академия за наука и изкуство и на Европейското дружество за култура, не е партиен и е номиниран нееднократно за Нобеловата награда за литература. През февруари 2006-а, Павич беше удостоен и със званието доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Негова съпруга е писателката и литературна критичка Ясмина Михайлович, с която живеят в родния му Белград. Работите на Павич са преведени на над 80 езика по цял свят, като най-прочутата и най-коментирана творба и досега остава първият му роман „Хазарски речник“ (1984). Милорад Павич почина от инфаркт на 30 ноември 2009 г. в Белград на 80-годишна възраст. Това е нетрадиционна книга, в която, колкото и пъти да я разгърнеш, ще откриеш нови пластове и послания. А и би могъл да я четеш не непременно от начало до край, да „сърфираш“ чрез символните препратки и да си проправиш собствена пътека в този магичен текст. Като не забравиш да надзърнеш в екземпляра за другия пол…  На основата на действително събитие – приемането на юдаизма от хазарите през VIII век, Павич изгражда художествена мистификация със средновековен привкус, ерудирана смесица от история, измислица, легенди и мистика, същинска енциклопедия на духа, един от ключовете към която дава самият той в интервю от 1990 г.: „Хазарски речник“ може да се възприема като „метафора на всеки малък народ, чиято съдба се определя от борбата между висши сили. Малкият народ винаги е под угрозата на чужди нему идеологии“.  По повод на мъжкия и женския екземпляр, писателят подчертава: „Често са ме питали в какво се изразява разликата между мъжкия и женския екземпляр. Работата е там, че мъжът усеща света извън себе си, а жената носи вселената вътре в себе си. […] Иначе казано, това е образ на разпада на времето, което се дели на колективно мъжко и индивидуално женско време“.  
1 ... 8 9 10 11 12 13 14 15 16 ... 124
Перейти на страницу:

Бранкович обаче се постарал тази болест да бъде колкото се може по-невинна и го дарил с цветна треска, онази, дето се явява напролет, като цъфнат тревите и цветовете засеят вятъра и водата с прашец.

Бранкович настанил Петкутин в имението си в Дал, в къща, чиито стаи винаги били пълни с хрътки, по-бързи в хапането, отколкото в яденето. Веднъж месечно слугите разчесвали с гребени постелките и изхвърляли дълги повесма пъстри косми, подобни на кучешки опашки. Стаите, в които живеел Петкутин, с течение на времето придобивали винаги едни и същи особени цветове и по тях можело веднага да се познае неговото жилище измежду хиляди други. Следите и петната, които той и неговата пот оставяли по стъклените брави, възглавниците, седалките и облегалките, на лулите, ножовете и дръжките на чашите, образували дъга от оттенъци, свойствени само нему. Един вид портрети, икони или подписи. Бранкович заварвал понякога Петкутин пред огледалата в просторната къща, зазидан в зелена тишина. Учел го да съгласува в себе си есента, зимата, пролетта и лятото с водата, земята, огъня и вихъра, които човек също носи в утробата си. Огромната работа, която трябвало да се извърши, продължила много, Петкутин получил мазоли на мислите си, мускулите на чувствата му се били опънали до скъсване, а Бранкович го научил да чете с лявото око една, с дясното око друга страница на книгата, да пише с дясната ръка на сръбски, а с лявата на турски. После го научил на книжовност и Петкутин успешно започнал да намира у Питагор следи, че е чел Библията, и да се подписва така бързо, както се хваща муха.

В крайна сметка той станал красив и образован младеж и само понякога се проявявали едва доловими признаци, че не е като останалите. Така например в понеделник вечер той можел да вземе вместо поредния ден някой друг свой ден от бъдещето и да го употреби вместо вторник. Стигнел ли до взетия ден, на това място употребявал прескочения вторник и така натъкмявал сбора. Разбира се, в такива случаи шевовете между дните не можели да прилегнат както трябва, получавали се пукнатини във времето, но това нещо само развеселявало Петкутин.

Не било така с баща му. Той непрекъснато се съмнявал в съвършенството на своето дело и когато Петкутин станал на двайсет и една години, решил да провери доколко Петкутин може да се мери с истинските човешки създания. Мислел си.така: провериха го живите, сега трябва да го проверят и мъртвите. Защото само ако и мъртвите се заблудят и като видят Петкутин, помислят, че пред тях стои истински човек от кръв и плът, който първо соли, после яде, тогава може да се приеме, че опитът е успешен. И като направил това заключение, намерил за Петкутин невеста.

Понеже велможите във Влашко винаги водят по един телохранител и по един пазител на душата, и Бранкович постъпвал понякога така. Между пазителите на душата имало един цинцарин с много красива дъщеря, който казвал, че всичко на света е станало истина. Девойката била взела всичко най-хубаво от майка си, така че след раждането майката погрозняла завинаги. Когато момичето навършило десет години, майка му със своите някога хубави ръце го научила да меси хляб, а баща му го повикал, казал му, че бъдещето не е вода, и умрял. Девойката проляла за баща си потоци сълзи, така че мравките можели по сълзите да изпълзят по лицето й. Сега тя била сираче и Бранкович нагласил тъй, че да се срещне с Петкутин. Казвала се Калина, сянката й ухаела на канела и Петкутин узнал, че ще обикне оногова, който е ял дренки през март. Дочакал март, наял се с дренки и поканил Калина да се разходят край Дунава. На раздяла тя свалила пръстена от ръката си и го хвърлила в реката.

- Ако му се случи на човек нещо приятно - обяснила на Петкутин, - винаги трябва да го подправи с някаква неприятна дреболия; така този миг се запомня по-добре. Защото човек по-дълго помни неприятните, отколкото приятните неща...

Накратко, тя харесала Петкутин и Петкутин я харесал и с голяма радост същата есен била извършена венчавката. На сватбата сватовете се простили един с друг, разцелували се, защото нямало да се видят с месеци, и после прегърнати тръгнали от един казан на друг да пият ракия. Когато пукнала пролетта, те изтрезнели най-сетне, огледали се наоколо си и след дългия зимен махмурлук отново се взрели един в друг. Тогава се върнали в Дал и изпратили младежите на обичайния пролетен излет, като гърмели с пушки. Трябва да се знае, че на пролетните си излети, или теферичи, младежите от Дал обикновено ходят до древните руини, където има хубави места за сядане от камъни и гръцки мрак, който е по-гъст от всеки друг мрак, както гръцкият огън е по-светъл от който и да е друг огън. Натам тръгнал и Петкутин с Калина. Отдалеч изглеждало, че Петкутин кара впряг черни коне, но колчем кихнел от аромата на някое цвете или плеснел с камшика, от конете се разлетявал облак черни мухи и се виждало, че конете са бели. Това между другото не пречело нито на Петкутин, нито на Калина.

1 ... 8 9 10 11 12 13 14 15 16 ... 124
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)