Хазарски речник [bg]

В крайна сметка той станал красив и образован младеж и само понякога се проявявали едва доловими признаци, че не е като останалите. Така например в понеделник вечер той можел да вземе вместо поредния ден някой друг свой ден от бъдещето и да го употреби вместо вторник. Стигнел ли до взетия ден, на това място употребявал прескочения вторник и така натъкмявал сбора. Разбира се, в такива случаи шевовете между дните не можели да прилегнат както трябва, получавали се пукнатини във времето, но това нещо само развеселявало Петкутин.

Не било така с баща му. Той непрекъснато се съмнявал в съвършенството на своето дело и когато Петкутин станал на двайсет и една години, решил да провери доколко Петкутин може да се мери с истинските човешки създания. Мислел си.така: провериха го живите, сега трябва да го проверят и мъртвите. Защото само ако и мъртвите се заблудят и като видят Петкутин, помислят, че пред тях стои истински човек от кръв и плът, който първо соли, после яде, тогава може да се приеме, че опитът е успешен. И като направил това заключение, намерил за Петкутин невеста.

Понеже велможите във Влашко винаги водят по един телохранител и по един пазител на душата, и Бранкович постъпвал понякога така. Между пазителите на душата имало един цинцарин с много красива дъщеря, който казвал, че всичко на света е станало истина. Девойката била взела всичко най-хубаво от майка си, така че след раждането майката погрозняла завинаги. Когато момичето навършило десет години, майка му със своите някога хубави ръце го научила да меси хляб, а баща му го повикал, казал му, че бъдещето не е вода, и умрял. Девойката проляла за баща си потоци сълзи, така че мравките можели по сълзите да изпълзят по лицето й. Сега тя била сираче и Бранкович нагласил тъй, че да се срещне с Петкутин. Казвала се Калина, сянката й ухаела на канела и Петкутин узнал, че ще обикне оногова, който е ял дренки през март. Дочакал март, наял се с дренки и поканил Калина да се разходят край Дунава. На раздяла тя свалила пръстена от ръката си и го хвърлила в реката.

- Ако му се случи на човек нещо приятно - обяснила на Петкутин, - винаги трябва да го подправи с някаква неприятна дреболия; така този миг се запомня по-добре. Защото човек по-дълго помни неприятните, отколкото приятните неща...

Накратко, тя харесала Петкутин и Петкутин я харесал и с голяма радост същата есен била извършена венчавката. На сватбата сватовете се простили един с друг, разцелували се, защото нямало да се видят с месеци, и после прегърнати тръгнали от един казан на друг да пият ракия. Когато пукнала пролетта, те изтрезнели най-сетне, огледали се наоколо си и след дългия зимен махмурлук отново се взрели един в друг. Тогава се върнали в Дал и изпратили младежите на обичайния пролетен излет, като гърмели с пушки. Трябва да се знае, че на пролетните си излети, или теферичи, младежите от Дал обикновено ходят до древните руини, където има хубави места за сядане от камъни и гръцки мрак, който е по-гъст от всеки друг мрак, както гръцкият огън е по-светъл от който и да е друг огън. Натам тръгнал и Петкутин с Калина. Отдалеч изглеждало, че Петкутин кара впряг черни коне, но колчем кихнел от аромата на някое цвете или плеснел с камшика, от конете се разлетявал облак черни мухи и се виждало, че конете са бели. Това между другото не пречело нито на Петкутин, нито на Калина.