![Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/4/3/mechove-v-grada-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Майналовски Сибин, Мирчев Василь
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Екопрогрес“
- ISBN: 978-954-2970-25-5
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Започнах да сека ганглии и пипала с меча-шип и избодох очите му, но въпреки това звярът ме притискаше с туловището си. Бях достатъчно бърз, че да отскоча няколко пъти и да не се окажа с гръб към някоя от сергиите. Равносметката — драскотини за мен и смъртоносни рани за него, но не това беше целта. Не трябваше да го убивам, а само да го пленя в куба, използвайки копието.
Останал без очи, червеят се мяташе озверял във всички посоки. Сега бе моментът. Свих се като таралеж и иглите излетяха от тялото ми. Във въздуха те се превърнаха в гигантски гвоздеи, които приковаха звяра към земята и дървената колиба зад него. Приближих се до него, грабнах копието и с все сила започнах да го дърпам. Душата на мора бе уловена в сияйната мъгла около острието. В следващия миг туловището се пръсна на съставните си части и ме повали на земята. Целият бях покрит с парчета гнила плът и черна кръв. Копието стърчеше със счупен връх, а от мора бе останало само парче черен кристал, което означаваше само едно — лош сценарий.
Когато се съвзех, потърсих клетото момиче. То бе изгубило ума и дума. Махнах с ръка пред лицето й, като я хипнотизирах. Девойчето нямаше да помни ужаса от случилото се, а на мен се падаше досадната работа да пиша рапорт до ТММФЛ (Тайно министерството на магията, фолклора и легендите). Те щяха да измислят как да покрият случая с изчезналото тяло на майката. А аз трябваше да измисля някакво обяснение пред Ибрям Ага.
Час по-късно се дотътрих до сервиза за аудио и видео техника, който обитаваше Ибрям Ага. Едно време той ми бе шеф и се считаше за голяма клечка. Преди да ми стане началник, е бил нависоко в структурите на Държавна сигурност. Сега ми се падаше надзорник, тъй като бе един от преките виновници за гафа с духовете-мори.
Мястото се намираше в един от крайните квартали и по-скоро представляваше малко хале. Прекрачих прага и се озовах в помещение, претъпкано с разглобени телевизори, касетофони и други чудесии.
Дебелакът бе седнал на малко бюро и поправяше едно дистанционно. Ибрям Ага бе едър, с лек загар по кожата, с малки очи. Бе облечен в оранжев работен гащеризон. Трудно ми беше да си представя как с тези дебели пръсти успяваше да борави с толкова фина техника. Да поправя разни неща му бе хоби и явно се издържаше от това. Зад бюрото му имаше огромен плакат на футболен клуб „Фенербахче“, в който някога е бил нападател.
— Мара ба! — поздрави ме Ибрям, когато ме видя и лицето му се разтегли в мазна усмивка. — Закъсня.
Усмивката му се стопи, когато се изсипах в стола, проснах куба на земята и хвърлих на бюрото черния кристал. Ибрям Ага ме погледна строго.
— Счупи се — въздъхнах, преструвайки се, че ми пука.
— Не се е счупило — отвърна ми той и ме посочи с пръст. — Ти го счупи!
Ставаше дума за копието и това, което бе останало от духа. Дебелите бузи на Ибрям затрепереха, погледът му стана жесток и слюнки започнаха да избиват по устните му, докато говореше.
— На вас, българите, все някой ви е виновен. Никога няма „аз“, винаги е: изгуби се, счупи се, затри се, случи се…
Ибрям Ага гледаше на останалите като на малки и глупави деца. Стиснах зъби готов да излая някоя псувня, но се сдържах и обърнах поглед към един телевизор, по който даваха новини. Тирадата бе кратка, а цялата драма произтичаше от това, че Морите нямаха концепция за добро и зло. Те са като децата — нямаха съзнание какво вършат, и за това трябваше да бъдат пленявани, а не убивани. За това бе виновна богинята Мора, но това е друга история, пък иди го обясни на предубедени личности като Ибрям. От общо триста духове това бе десетият дух, който убивах по невнимание.
Накрая Ибрям се успокои и се отпусна, като ме застреля с нелепа констатация.
— Трупаш си карма. Много лоша карма.
Езотеричните залитания на Ибрям Ага бяха в състояние да ме вбесят. Той не го правеше нарочно, но когато надуши, че не мислим еднакво, продължи брътвежите си от сорта на: „Всяко действие си има равно по сила противодействие“, а скапаният ми живот бил доказателство за теорията на кармата. Бях уморен, пребит, гладен и разочарован. Докато се блещех и учудвах на думите му, бях окончателно разстрелян от неочаквано предложение.