Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

— Сибил е лидерът. Тоз до нея, якият, е Виктор. За Жана немаме ник’во инфо. Ниският с брадата е Мирослав и е последната ни следа. Пратихме един ловец да снове около дома му, но от кучето намерихме само главата. Тялото още го търсим.

Ибрям Ага се захили някак си подигравателно. Българският фолклор оприличаваше Вълците като творение на Сатаната, докато за турците то бе уважавано животно. А сега турчин ме пращаше да убивам вълци. Дори не си направих труда да изтъквам иронията.

— Наградата е по сто ’иляди на вълча кожа. Делим по равно.

Ибрям Ага лъжеше грозно, парите бяха повече, а и като всеки балканец обожаваше пазарлъка. Аз щях да се изтрепя от работа, а той щеше да прибере големите пари.

— По-скоро не — отвърнах аз.

— Хайде, ти си най-добрият ловец — опитваше се да ме убеди с подмазване.

Поправка. Един от най-добрите. Това, че имахме липса на компетентни кадри не ме правеше най-добрият.

— Скоро ще приключиш с морите и животът ти почва наново. Имаш нужда, дет’ се вика, от малко келепир.

— Не обичам Вълците, но нямам намерение отново да се превръщам в убиец.

Не че не бях убивал и преди. Бях станал ловец от благородни подбуди, но условията и битките в хайките ме превърнаха в горделив звяр, не по-лош от Вълците. После се случиха и по-мрачни неща. Определено нямах нужда от повторно пропадане в мрака.

— Не знам — измънках.

— Слушай к’во, копеле тъпо — отвърна ми с леден тон Ибрям Ага. — Може и да си много силен шаман, ама си загубил цел в живота. А хората без цел са пътници. Виж се само, един от най-силните ловци…

— Бивш — рекох аз — Искам да бъда обикновен човек и да водя обикновен живот…

— А мож’ стана заможен богат човек, с необикновено минало. Освен това си ми длъжник!

Думите му ме смазаха, защото част от тях бяха истина. Ако не си ловец, то ти си нищо в този коварен свят на шаманизъм и черна магия. Ибрям бе прав. Нямах цел в живота и не знаех какво ще правя, когато снемат наказанието ми. Но ето че ми се даваше шанс. От пълна нула можех да се превърна в легенда сред шаманите. Не знам защо се страхувах от втория вариант, когато първият бе лесен и напълно постижим. Интуицията ми подсказваше, че всичко това ще завърши много, много зле, но все пак реших да пробвам.

— Сто хиляди на глава — отвърнах му. — Нито повече, нито по-малко.

— Ето така те харесвам. Мъжката дума на две не става.

Станах от стола и тръгнах към изхода. Не си пожелахме „наслуки“, нито „късмет“ защото и двамата не вярвахме в късмета.