В здрача на вторник [bg]

— Извинете — започна тя, но в следващия миг подскочи от изненада. — Какво, по дяволите, правиш тук?

Карлсън се засмя и при вида на сърдитото й лице мрачното му настроение започна да се изпарява.

— И аз се радвам да те видя след всичките тези месеци. Надявах се да те срещна тук.

— Моментът не е подходящ — каза Фрида троснато.

— Предполагам — отвърна Карлсън. — Видях Кари Декър да излиза няколко минути преди теб.

— Защо си тук?

— Очарователен въпрос. След всичко, през което преминахме!

— Карлсън! — В гласа й прозвучаха заплашителни нотки. Той така и не беше успял да я накара да му говори на малко име.

— Доста трудно те открих. Защо джиесемът ти е винаги изключен?

— Включвам го един-два пъти седмично.

— Е, поне най-после се престраши да си купиш. Разговарях с приятелката ти Паз в клиниката. Тя ми каза какво става. Защо не ми се обади? — Той се огледа наоколо. — Има ли къде да седнем да изпием по едно кафе?

— Вече бяхме с Кари в кафенето на Института. Знаеш ли, че Алън я е изоставил?

— Не, не поддържам връзка с тях.

— И когато казвам „изоставил“, имам предвид, че е напуснал дома си. Просто е изчезнал. Не мислиш ли, че това е доста необичайно за него? Той изцяло разчиташе на нея и много я обичаше.

— Той беше под голямо напрежение. Понякога хората имат нужда да избягат от всекидневието. — Слабото му лице леко потрепна. Фрида забеляза неволното потрепване, а също и новите бръчки, сребърните нишки в тъмната му коса и малкото петънце от поникнала брада, което беше пропуснал да избръсне сутринта.

Тя поклати глава.

— Имам усещането, че там нещо не е наред. Нещо се е случило.

— Не отговори на въпроса ми — каза Карлсън.

— На кой по-точно?

— Попитах те защо не ми се обади за изслушването. Щях да те подкрепя. Благодарение на теб намерихме едно отвлечено дете. По-точно две отвлечени деца. И след всичко това да те изправят пред етична комисия е просто нелепо.

Фрида го погледна с онова остро изражение, което винаги го караше да бъде нащрек.

— Не смятам, че е нелепо. Аз съм длъжна да отговарям за постъпките си, а Алън е в правото си да подаде оплакване срещу мен.

— Щях да те защитя — каза Карлсън. — Същото би направил и комисар Крофорд. Можех да отнеса въпроса и до министъра на вътрешните работи.

— Проблемът е в друго: дали съм изменила на професионалния си дълг към моя пациент.

— Нищо такова не си направила.

— В случая с Алън този мой дълг имаше различни аспекти и аз се опитах да намеря баланс между тях. Именно това бих искала да обясня на Алън, но очевидно засега няма как да стане.