Отровни думи [bg]

— Който и да е бил, трудил се е здраво. Има мазоли. Повечето бездомници не работят.

Гамаш бавно поклати глава. „Е, кой си ти? Защо си тук, в това бистро, в това село? Село, за което много малко хора изобщо са чували, а още по-малко са го намирали“

„Но ти си го сторил — продължи да разсъждава инспекторът, докато все още държеше студената ръка на мъртвеца. — Намерил си селото и смъртта си.“

— Изминали са между шест и десет часа от смъртта — съобщи съдебната лекарка. — Починал е след полунощ, но преди четири-пет тази сутрин.

Гамаш впери поглед в тила на мъжа и раната, която бе причинила смъртта му.

Беше опустошителна. Изглеждаше, сякаш е бил нанесен един-единствен удар с много твърд предмет. От някой много разгневен. Само гневът можеше да даде толкова сила на човек. Силата да размаже череп и онова, което се крие под него.

Всичко, което е определяло същината на мъжа, се е пазело в тази глава. Някой я е премазал. С един жесток, решителен удар.

— Няма много кръв.

Гамаш се изправи на крака и се огледа наоколо, докато екипът от „Местопрестъпления“ се бе разпръснал и събираше доказателства из просторната стая. Тя бе поругана. Първо от убийството, а сега и от тях. Неканените гости.

Оливие стоеше пред огъня и се сгряваше.

— Това е проблем — отбеляза доктор Харис. — Раните на главата кървят тежко. Трябва да има много, много повече кръв.

— Може да е била почистена — предположи Бовоар.

Шарън Харис отново се наведе над раната, сетне се изправи:

— При тази сила на удара кървенето може да е било обилно, но вътрешно. Смъртта е настъпила почти мигновено.

Това беше най-добрата вест, която Гамаш бе чувал на местопрестъпление. Смърт, с която можеше да се примири. Макар да беше убийство. Най-силно го смущаваше страданието. Беше виждал много страдания. Ужасни убийства. Беше голямо облекчение да попадне на едно бързо и решително. Почти хуманно.

Веднъж бе чул от един съдия, че най-хуманният начин да екзекутираш затворник е да му кажеш, че е свободен. После да го убиеш.

Гамаш се бе борил против това, бе спорил, бе ругал. Накрая, напълно изтощен, бе разбрал, че е истина.

Докато гледаше лицето на мъртвеца, знаеше, че той не е изпитал болка. Ударът в задната част на главата означаваше, че навярно дори не е разбрал какво му се случва.

Почти като да издъхнеш в съня си.

Но не съвсем.