Наследството на Пьоленберг

— Ще се опитам, но това е като кошмар. След толкова години… защо е притрябвало на някого да се свързва с нея? Защо е споменал Солницата на Пьоленберг!

— Ще отида да разбера тъкмо това. — Той се задави и закашля. — Ще намеря Пола и ако се налага, ще я заплаша даже. Обещавам, скъпа, няма да позволя да бъдеш измъчвана. А сега да тръгвам, защото може да изпусна влака. Ще се върна късно следобед.

Той я целуна повторно и тя го придружи до колата. Беше нежен съпруг. Именно това негово качество я бе привлякло още в началото — тази смесица от неувереност и сърдечност, която, сега тя вече знаеше, беше типично английска.

Генералът, тъкмо обратно, беше далеч от каквато и да било нежност. Неувереността никога не е била черта от неговия характер. Фанатик, дисциплиниран, смел и без следа от каквито и да било чувства, доколкото тя можа да разбере за тринадесет години брачен живот. Към нея се бе отнасял винаги със скрупульозна коректност и пълно равнодушие. Те, казано точно, съществуваха един до друг и не би могло да се твърди, че са живели заедно. В началото беше лягал с нея в леглото, за да удовлетвори своите инстинкти, а по-късно — да създаде деца. Наистина, в този смисъл той никога не е бивал груб или прекалено незаинтересован към нейните изживявания, но едва няколко месеца след женитбата й с Джерълд Риджуей тя можа да разбере какво могат да означават наистина тези отношения за двама влюбени. Генералът беше искал синове, а тя го дари с една дъщеря. Единствената непоследователност, забелязана от нея в проявите му, беше неговата реакция към детето и пола му. Тя бе очаквала неодобрение и обвинения. Вместо това той я беше изумил с нежната си привързаност към момиченцето. Винаги е бил неумолимо строг, отблъскващ човек, от когото тя се бе страхувала. Като го гледаше как люлее детето и му напява тихо приспивни песнички, тя не беше сигурна дали това я отблъсква още повече от него, или само увеличава нервността й. Несъзнателно обаче у нея се бе размърдала някаква примитивна ревност, някакъв погребан дотогава инстинкт на негодувание от реакцията, предизвикана от друг женски индивид, у мъжа, в когото тя не беше успяла да пробуди никаква чувственост. Беше започнала да мрази детето, но бе потиснала омразата, както бе сторила и с ненавистта към съпруга си, започнала като любов. Когато се бяха оженили, той беше млад и блестящ, обаятелен за тогавашния елит. Беше красив мъж, който привличаше жените най-вече поради студенината и недостъпността си за тях. За мазохистичния ламтеж на нейните приятелки той представляваше истинско предизвикателство. За съпругата си бе студен, коравосърдечен странник, с когото тя бе насилена да споделя живота си. В края на краищата тя го намрази, а също така и дъщеря му, защото той обичаше детето по такъв необикновен начин и защото колкото повече израстваше, то се превръщаше в негово копие.