Наследството на Пьоленберг
- Автор: Антъни Ивлин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Чучев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на Пьоленберг». Краткое содержание книги:
— Разбирам. Искате да ме отпратите. Много добре, мисис Стенли. Обещах обаче на баща ви да ви предам едно съобщение и трябва да удържа думата си. Парите и имотите на генерала бяха конфискувани след войната. Той предвиждаше това, предвиждаше, че можем да свършим с поражение. Затова скъта настрана нещо за вас, мисис Стенли. Нещо много, много прекрасно. Означава ли за вас нещо името Пьоленберг?
— Не. Никога не съм го чувала.
— През XVI век е живял граф Фон Пьоленберг, който се оженил за една от племенниците на Медичите. Бракосъчетанието е било извършено във Флоренция и един от подаръците в зестрата на младоженката е бил поднесен още на сватбата. Той бил изработен от Бенвенуто Челини. Това е било чудото на града, мисис Стенли. Огромна солница, вълшебство, изработено от солидно злато, покрито със скъпоценни камъни, изваяно от най-големия майстор на метала, който светът е познавал някога. Грамадно украшение, толкова тежко, че е можело да бъде повдигнато само от изключително силен мъж. Оттогава насам то е известно като Солницата на Пьоленберг. В продължение на четири века тази скъпоценност е била едно от историческите богатства на Германия. По време на войната беше дадена на баща ви.
— Дадена?
— Дадена — повтори Блек. Той произнесе думата с тежко наблягане. — Генералът го прие като личен подарък. Бе извършил голяма услуга на собствениците му и те искаха по този начин да му изкажат своята благодарност. Знаеха, че той е човек с тънък вкус и познавач на изкуството. Така че съкровището на Пьоленберг му е подарено, а той го завещава на вас.
— Не ви вярвам. Не мога да повярвам в нито една от думите ви. Вие, мистър Блек, или ме шантажирате, или трябва да се консултирате с лекар.
Той се изправи. Впи поглед в нея и в него имаше нещо студено и властно, ехо от миналото, когато е бил млад и е служил под командата на баща й, ако и това обстоятелство не беше лъжа, оформила се в главата на луд човек.
— Не ми вярвате?
— Не. Боя се, че не вярвам. Цялата тази история звучи прекалено фантастично. Не мога да разбера с каква цел ме посетихте. Не искам да слушам нищо повече. Бъдете така любезен и си заминете оттук. Ако си позволите да ме безпокоите отново по подобен начин, мистър Блек, ще бъда принудена да се обърна към полицията.
— Споделих с генерала, че вашата реакция може да бъде тъкмо такава. — Върху лицето на дребничкия човек се появи презрително изражение. — Той имаше по-голяма вяра във вашата любов към него, отколкото на мен, затова и не си позволи да ми каже къде е укрил съкровището на Пьоленберг. Нареди ми обаче да ви предам следните думи: Париж, 25 юни 1944. Леля Амброзин и нейният племенник Жако. Ако желаете само съкровището, без баща си, ще бъдете принудена да разрешите така поставената ви загадка. Ако искате да имате и баща си, и скъпоценната вещ, можете да осъществите желанието си, като влезете в контакт с мен. Ще ви телефонирам още веднъж, преди да напусна страната вдругиден.
— Не ви вярвам. — Пола също се изправи. — Струва ми се, че нещо не сте в ред душевно, след като се явявате тук с подобна история. Не съществуват такива неща като Солницата на Пьоленберг и всички тези загадъчни глупости, а също и твърдението ви, че баща ми е жив. Ако беше жив, щеше сам да ме намери!
— Вие казахте, мисис Стенли, че не знаете много за баща си, нали така? Както искате, можете да ми вярвате или не, но аз ви казах самата истина. Помислете върху нея и може би ще промените решението си. Желая ви приятен ден.
Той чукна токове и направи лек поклон с глава. Преди Пола да успее да помръдне, вратата се затвори зад него.
Стаята за справки в Британския музей миришеше на спарено. Облеченият в тъмнозелена работна манта чиновник поклати отрицателно глава.
— Никога не съм чувал за него, госпожице. Прегледайте в раздела за Бенвенуто Челини. Там ще намерите книга с всичките му известни произведения, като някои от тях са и илюстрирани. Потърсете също в „Европейските съкровища“, „История на обработката на злато и сребро“, „Съкровищата на изкуството от Ренесанса“. Опитайте най-напред в Челини. Ако това е един от шедьоврите му, трябва да е описан там.
Пола намери два тома и седна до една от масите. Група студенти, разпръснати из стаята, и двама възрастни мъже се бяха навели над книги и си водеха бележки.
Беше времето за обедната й почивка. Из целия път от службата си дотук Пола си повтаряше, че е истинска глупачка, та вместо да направи една хубава разходка в този слънчев летен ден, е тръгнала да гони дивото, за да доказва твърдението на един безвреден смахнат. Блек безспорно беше луд. Може би е познавал баща й или даже е служил с него. В тази част от историята му тя беше склонна да повярва. По-късно, както тя реши, й се поиска да повярва, понеже желаеше да научи нещо повече за баща си. Що се отнася до укритото съкровище на Бенвенуто Челини, тя не изпитваше ни най-малко желание да чуе за него, тъй като то явно беше рожба на болната фантазия на стария човек. Беше нервна и раздразнителна и се мъчеше да убеди себе си, че е тръгнала да доказва несъстоятелността на чутото. Как може да съществува подобна вещ като Солницата на Пьоленберг, изработена от чисто злато и покрита със скъпоценни камъни. Това беше чиста фантазия.