Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
Моята госпожица Диъдри винаги е била добра и покорна дъщеря — с мъка в гласа продума госпожа Стоун. — Тя се съгласи да направи както баща й искаше, въпреки че Уестбрук беше само по-малкия син и при това грозен като дявол. Тя можеше да си намери някой къде-къде по-добър, ама баща й не смееше да чака. Не можеше да си позволи да я издържа в Лондон прекалено дълго.
Хариет вдигна поглед, раздразнена.
— На мен въобще не ми се стори грозен.
Госпожа Стоун направи отвратена физиономия.
— Огромна, чудовищна твар! Ама и с тоя противен белег, пък и всичко останало, прилича на самия дявол! Дори преди да му обезобразят лицето, пак така си изглеждаше. Бедничката ми госпожица Диъдри потръпваше от отвращение само щом го зърнеше. Но направи онова, което бе длъжна да стори.
— Че и нещичко отгоре, доколкото разбрах — промърмори Хариет.
Леля Ефи поклати глава съчувствено.
— Ех, тия глупави млади момичета, дето все настояват да следват сърцата си, вместо да мислят с главите си. Такава глупост! Ще проумеят ли някога, че трябва да си пазят ума и честта, докато си осигурят брака, за да не се окажат изведнъж обезчестени и изоставени?
— Моята Диъдри беше добро момиче, спор да няма! — предано настоя госпожа Стоун. — Той я е похитил със сила, казвам ви. Тя беше едно невинно агънце, дето не знаеше нищичко за грешните плътски помисли, и той се е възползвал от това. Пък и в края на краищата, бяха сгодени. Тя вярваше, че той ще постъпи почтено, особено после, когато… когато тя разбра за бебето.
— Да, явно е вярвала, че един истински джентълмен няма да се отметне от годежа си — замислено рече Хариет.
— Ами да, един истински джентълмен няма никога да се отметне от годежа си — сопнато отвърна леля Ефи. — Работата е там, че една жена никога не може да е сигурна доколко е честен джентълменът, особено при подобни обстоятелства. И точно затова трябва да внимава преди всичко да не рискува репутацията си. Когато те заведем в Лондон, Фелисити, ще е добре да помниш тоя ужасен урок.
— Да, лельо Ефи.
Фелисити многозначително стрелна с поглед сестра си, която се опита да прикрие една мрачна усмивка. Не за първи път се случваше тя и сестра й да слушат подобни нравоучителни слова от добронамерената си леля.
Ефи винаги се мислеше за крайния арбитър в семейството по въпроси, засягащи поведението в обществото. Вече никой не оспорваше авторитета й на инструктор и настойник за тези неща, въпреки че Хариет често й напомняше, че в Ъпър Бидълтън няма нищо особено, от което чак толкова да се пазят.
— Нали ви казах, Сейнт Джъстин не е никакъв джентълмен. Той е жесток, безсърдечен, похотлив звяр — госпожа Стоун изтри очи с опакото на кокалестата си, похабена от домакинската работа ръка. — По-големият син на графа беше убит малко преди Диъдри да разбере, че е бременна. Той яздел над скалите недалеч от тук и казват, че конят му го хвърлил близо до ръба на скалите и паднал в морето. Счупил си врата, тъй казват. Било нещастен случай, ама по-късно, когато видяха как се отнесе виконтът с госпожица Диъдри, хората взеха да се съмняват, че не е било случайност.
— Колко ужасно — Фелисити все още бе ококорена от любопитство.
— Веднага щом разбра, че ще получи титлата, Гидиън Уестбрук развали годежа си с госпожица Диъдри.
— Ами! Наистина ли? — възкликна Фелисити. Госпожа Стоун кимна опечалена.
— Изостави я на момента, макар да знаеше, че тя носи неговото дете. Казал й, че сега е виконт Сейнт Джъстин и някой ден ще стане граф Хардкасъл, та можел да си намери и по-добра от някаква си дъщеря на прост енорийски пастор.
— Мили боже — Хариет си спомни пресметливото пламъче в интелигентните златистокафяви очи на Гидиън. Сега, като се позамисли, трябваше да признае, че не й заприлича на човек, който би се оставил да го водят чувствата, без да има някакви други помнели и планове. В него имаше нещо прекалено непреклонно. Полазиха я тръпки. — Казвате, че е знаел, че Диъдри носи дете?
— Да, проклет да е. Знаеше — госпожа Стоун свиваше и отпускаше длани. — Аз бях с нея онази вечер, когато разбра, че е бременна. Аз я прегръщах, когато плака горчиво цяла нощ, а на сутринта отиде да се срещне с него. А когато се върна от господарската къща, само по изражението й разбрах, че я е изоставил — сълзи препълниха очите на госпожа Стоун и потекоха по бузите й.
— Какво се случи после? — едва успя да попита Фелисити, толкова бе впечатлена от разказа.
— Госпожица Диъдри отиде в кабинета, свали от стената пистолета на баща си и се застреля. Преподобният Ръштън, горкия човечец, я намери мъртва.