Непознат в огледалото
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознат в огледалото». Краткое содержание книги:
— Ами става въпрос за това, господин капитан — започна Тоби. — Аз съм артист. От шоу бизнеса. Забавлявал съм хората в цивилния живот.
Капитан Уинтърс се усмихна на откровението му.
— Какво точно си правил? — попита.
— От всичко по малко — отвърна Тоби. — Правя имитации, пародии и… — забеляза изражението на капитана — такива неща.
— Къде си работил?
Отвори уста, но се спря. Беше безнадеждно. Капитанът щеше да се впечатли само от имена като Ню Йорк или Холивуд.
— Едва ли сте чували за тия места.
Знаеше, че си губи времето. Капитан Уинтърс каза:
— Не зависи от мен, но ще видя какво мога да направя.
— Ясно. Благодаря ви много, господин капитан.
Капитан Сам Уинтърс седна зад бюрото и се замисли за Тоби след като момчето излезе. Уинтърс се бе записал доброволец, защото чувстваше, че тази война трябва да се води и да се спечели. Същевременно мразеше това, което тя бе направила от деца като Тоби Темпъл. Но ако Темпъл наистина имаше талант, той рано или късно щеше да се прояви, защото талантът е като крехко цвете, покълнало под тежък камък. Накрая нищо не можеше да го спре да се покаже и да разцъфне. Сам Уинтърс остави добра работа като кинопродуцент в Холивуд, за да отиде в армията. Беше продуцирал десетки успешни филми за „Пан Пасифик Студиоус“ и бе виждал как десетки млади надежди като Тоби Темпъл идват и си отиват. Най-малкото заслужаваха шанс. По-късно поговори с полковник Бийч за Тоби.
— Мисля, че може да го изпратим на прослушване в Специалната част — каза капитан Уинтърс. — Имам чувството, че може да е добър. Господ знае каква нужда от развлечение имат момчетата.
Полковник Бийч изгледа капитана и каза хладно:
— Добре, капитане. Изпрати ми бележка за него.
Проследи с поглед излизащия офицер. Полковникът беше професионален военен, завършил Уест Пойнт.7 Презираше всички цивилни, а за него капитан Уинтърс бе такъв. Униформата и капитанският пагон не правеха от човека войник. Когато получи бележката на Уинтърс за Тоби, той я погледна и нервно надраска отгоре: „МОЛБАТА СЕ ОТХВЪРЛЯ“, след което се подписа.
Почувства се по-добре.
Това, което най-много липсваше на Тоби, беше публиката. Имаше нужда да работи върху чувството си за време, върху уменията си. Разказваше вицове и правеше имитации при всяка възможност. Нямаше значение дали публика му бяха двама разузнавачи, тръгнали с него на задача някъде из пустошта или автобус войници на път към града, или миячът на чинии в командния пункт. Той трябваше да ги разсмее, да спечели аплодисментите им.
Капитан Сам Уинтърс случайно видя едно от представленията на Тоби в залата за почивка. След края отиде до него и каза:
— Съжалявам, че не се уреди прехвърлянето, Темпъл. Мисля, че имаш талант. Като свърши Войната, ако имаш път към Холивуд, обади се.
Намръщи се и добави:
— Ако, разбира се, още работя там.
На следващата седмица, батальонът на Тоби бе пратен на бойното поле.
Години след това, Тоби си припомняше войната, но не и боевете. В Сен Ло направи бум с буфонада на Бинг Кросби. В Аахен се промъкна в болницата и два часа разправяше вицове на ранените, преди сестрите да го изхвърлят. С удоволствие се сещаше за един войник, на който шевовете се отвориха от смях. При Мец ги бомбардираха, но Тоби усещаше, че това е защото публиката прекалено много се нервираше от прелитащите немски самолети.
В бой влизаше рядко. Отличиха го за превземането на германски команден пункт. Тоби така и не разбра как стана. Играеше Джон Уейн8 и толкова се увлече, че всичко свърши преди да има време да се изплаши.
За него важно бе единствено шоуто. В Шербур отиде в публичен дом с двама другари, но докато те се качваха нагоре с момичетата, той изигра един номер в салона пред Мадам и още две курви. Щом свърши, тя го изпрати горе за сметка на заведението.
Такава беше войната на Тоби. Общо взето, това не бе лоша война и времето мина много бързо. Когато свърши през 1945, той беше на двайсет и пет. Външно не беше остарял и с един ден. Същото сладко личице, същите лукави очички и неизменното невинно излъчване.
Всеки говореше за връщане у дома. Един го чакаше булка в Канзас сити, друг — баща и майка в Бейон, трети — работа в Сейнт Луис. Никой не чакаше Тоби. Освен Славата.
Реши да отиде в Холивуд. Беше дошло време Бог да спази обещанието си.
— Познавате ли Бога? Видели ли сте лицето на Христа? Аз Го видях, братя и сестри, и чух гласа Му, но Той говори само на онези, които коленичат пред Него и признаят греховете си. Бог ненавижда непокаялите се. Лъкът на Божия гняв е опънат, огнената стрела на праведния Му гняв е насочена към порочните ви сърца и Той всеки миг ще пусне острието на възмездието да ги прониже. Обърнете се с лице към Него, преди да е станало твърде късно.
7
Военната академия на САЩ — бел.пр.
8
Американски актьор, известен с военните си роли. — бел.пр.