Вещици в чужбина
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещици в чужбина». Краткое содержание книги:
В края на краищата нима е трудно да направиш така, че слугинчето да не се омъжи за принца? Но на вещиците Баба Вихронрав, Леля Ог и Маграт Чеснова, отправили се към далечния град Генуа, не им е чак толкова леко. На своя страна имат само вуду-магията на госпожа Гогол, едноок котарак и второкачествена вълшебна пръчица, която не прави нищо друго освен тикви. А срещу тях е злокобната мощ на Кръстницата, която е направила на Съдбата съблазнително предложение. Срещу тях е и неумолимата сила на Приказката. Слугинчето трябва да се омъжи за принца. Иначе какъв смисъл има във всичко? Не можеш да се пребориш с Щастливия край.
Поне досега беше така…
Изражението на Баба се смръзна.
Леля Ог смушка колежката си:
— Сигурно сме на повече от петдесет мили от дома. Може да не са чували за теб по тези места.
Баба отново се наведе напред. Натрупаните по шапката й снежинки се посипаха надолу.
— Не те виня, но знам, че там вътре си имате цар, тъй че просто иди и му кажи, че Баба Вихронрав е тук, става ли?
— Той е много зает — отвърна гласът. — Току-що ни сполетя една неприятност.
— В такъв случай съм сигурна, че не би искал да го сполетят още — натърти Баба.
Невидимият събеседник изглежда се замисли върху това.
— Сложихме писания на вратата — намуси се той. — От невидими руни. Възскъпичко излиза да ти направят свестни невидими руни.
— Аз не си губя времето да чета по вратите — заяви Баба.
Събеседникът й се поколеба.
— Вихронрав ли каза?
— Да. С „В“. Като „Вещица“.
Вратата се тръшна. Едва видима пукнатина в скалата напомняше за наличието й.
Снегът вече яко валеше. Баба Вихронрав взе да потропва, за да се стопли.
— На ти сега чужденци — обърна се тя към замръзналия свят.
— Не смятам, че джуджетата са чужденци — възрази Леля Ог.
— Не виждам защо да не са — тросна се Баба. — Джудже, дето живее адски далече, трябва да е чужденец. То си значи точно това.
— Дали? Странно разсъждение — промърмори Леля.
Те загледаха вратата. В сгъстяващата се тъмнина се различаваха три малки облачета от дъха им. Маграт примижа срещу каменната врата.
— Не виждам никакви невидими руни — установи тя.
— ’Стествено — отвърна Леля. — Нали зат’ва са невидими.
— Ами да — добави Баба Вихронрав. — Не ставай смешна.
Вратата отново се отвори.
— Говорих с царя — изрече гласът.
— И той какво каза? — подкани го Баба.
— Каза: „О, не! Не и това на всичкото отгоре!“
Баба засия.
— Знаех си, че е чувал за мен — заяви тя.
Както има хиляди царе на циганите, така има и хиляди царе на джуджетата. Титлата означава нещо като „старши механик“. Царици на джуджетата няма. Те са много сдържани по отношение на пола, смятан от мнозинството за по-маловажен в сравнение с неща като металургията и хидравликата.
Царят стоеше сред тълпа крещящи миньори. Той12 изгледа вещиците, както удавник гледа чаша вода.
— Наистина ли ви бива? — попита той.
Леля Ог и Баба Вихронрав се спогледаха.
— Мисля, че говори на теб, Маграт — каза Баба.
— Просто стана голямо срутване в девета галерия — обясни царят. — Изглежда зле. Многообещаваща жила златоносен кварц безвъзвратно се задръсти.
Едно от близкостоящите джуджета измърмори нещо.
— А, да. С няколко души вътре — смотолеви царят. — И сега се появявате вие. Та както аз виждам нещата, това вероятно е съдба.
Баба Вихронрав изтръска снега от шапката си и се озърна.
Беше удивена, въпреки че не искаше да го признае. Напоследък човек рядко можеше да види свестни джуджешки зали. Повечето джуджета заминаваха към низините да печелят големи пари в града. Там бе доста по-лесно да си джудже по простата причина, че не се налагаше да прекарваш повечето време под земята, удряйки палеца си с чук и тревожейки се за флуктуациите в международния пазар на метали. Проблемът в днешно време беше липсата на почит към традициите. Пък и троловете. Сега в Анкх-Морпорк имаше повече тролове, отколкото в цялата планинска верига. Баба Вихронрав нямаше нищо против тях, но инстинктивно усещаше, че светът би бил по-щастливо място, ако троловете спрат да носят костюми и да ходят изправени, а се върнат към живот под мостовете и както си му е редът, да изскачат оттам и да ядат хора.
— По-добре покажи къде е проблемът — подкани тя. — Сума ти камънаци са паднали, така ли?
— Моля? — попита царят.
Често се говори, че ескимосите имат петдесет думи за сняг13.
Това не е вярно.
Казва се, че джуджетата имат две хиляди думи за скала.
Нямат. Тъй както рибите нямат дума за вода, така и джуджетата нямат такава за скала. Имат дума за вулканична скала, утаечна скала, метаморфна скала, скала под краката ти, скала, падаща отвисоко върху каската ти, и скала, изглеждаща интересно, дето могат да се закълнат, че е била тук вчера. Но това, което им липсва, е дума, означаваща „скала“. Ако покажете на едно джудже скала, то ще види, да речем, долнокачествено парче изкристализирал бариев сулфит.
Или, както в случая, около двеста тона долнопробна шиста. Когато вещиците пристигнаха на мястото на злополуката, десетки джуджета трескаво поставяха подпори под пропукалия се таван и извозваха отломките. Някои плачеха.
12
Много от по-традиционните джуджешки племена нямат местоимения за женски род, като например „тя“ или „нея“. Излиза, че ухажването сред джуджетата е невероятно деликатна работа.
13
Е, не често. Във всеки случай не ежедневно. Поне не навсякъде. Но вероятно в някои студени страни хората доста пъти казват: „Брей, тези ескимоси! Какъв народ! Петдесет думи за сняг! Представяш ли си? Удивително!“