Вещици в чужбина
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещици в чужбина». Краткое содержание книги:
В края на краищата нима е трудно да направиш така, че слугинчето да не се омъжи за принца? Но на вещиците Баба Вихронрав, Леля Ог и Маграт Чеснова, отправили се към далечния град Генуа, не им е чак толкова леко. На своя страна имат само вуду-магията на госпожа Гогол, едноок котарак и второкачествена вълшебна пръчица, която не прави нищо друго освен тикви. А срещу тях е злокобната мощ на Кръстницата, която е направила на Съдбата съблазнително предложение. Срещу тях е и неумолимата сила на Приказката. Слугинчето трябва да се омъжи за принца. Иначе какъв смисъл има във всичко? Не можеш да се пребориш с Щастливия край.
Поне досега беше така…
Маграт слушаше всичко това с интерес. Собствените й приготовления се състояха от един голям сак с няколко чифта дрехи, пригодни за всичко, от което може да страда времето в чужбина. Имаше и една по-малка чанта с няколко полезно изглеждащи книги, взети от дома на Дезидерата. Вещицата бе велик летописец и беше изпъстрила дузина малки книжки с подредените си писания, носещи заглавия от сорта: „С вълшебна пръчка и метла по великата Нефска пустиня“.
Но изглежда никога не си бе направила труда да напише инструкции за вълшебната пръчка. Доколкото Маграт знаеше, размахваш я и пожелаваш нещо.
За тази ненадеждна стратегия свидетелстваха няколко непредвидени тикви по пътя към дома й. Една от тях все още се мислеше за хермелин.
Сега Маграт остана насаме с тромавия Джейсън.
Той докосна челото си за поздрав. Беше възпитан да бъде учтив с жените, а Маграт най-общо спадаше към тази категория.
— Ще се грижиш за мама, нали, госпойце Чеснова? — попита той с нотка загриженост. — Тя се държи ужасно странно.
Маграт леко го потупа по рамото.
— Винаги става така. Нали знаеш, след като жената изпълни семейния си дълг и прочее, й се иска да започне собствен живот.
— Амче чий живот е живяла дотогаз?
Маграт го погледна удивено. Не се бе замисляла за това преди.
— Ами то всъщност — почна тя, като междувременно съчиняваше разяснението си — в живота на една жена настъпва момент, когато тя иска да намери себе си.
— Тя що не почна да се търси оттука? — наивно запита Джейсън. — Искам да кажа, не ща да ви засягам, госпойце Чеснова, но се надявахме вие да я убедите — нея и госп’жа Вихронрав — да не ходят.
— Опитах се — отвърна Маграт. — Наистина. Казах им — не ви трябва да ходите. Anno domini11, викам. Не сте толкова млади, колкото преди, викам. Глупаво е да изминете стотици мили само заради нещо такова, особено на вашата възраст.
Той наклони глава. Джейсън Ог не би се класирал за финалите на световното първенство по скоростно мислене, но познаваше майка си.
— Ти каза всичко туй на мама? — не повярва той.
— Виж, не се безпокой. Сигурна съм, че нищо лошо няма…
Някъде над главите им нещо изтрещя. Няколко есенни листа изящно се завъртяха към земята.
— Проклето дърво… Кой сложи това проклето дърво тук? — дойде глас отгоре.
— Това сигурно е Баба — предположи Маграт.
Една от слабите страни на иначе изрядното възпитание на Баба бе, че тя така и не схвана преносния смисъл на добродетелното качество „праволинеен“. Беше й чуждо на природата. От нейна гледна точка работата й бе да се движи, а всичко останало трябваше да се нагажда така, че тя да стигне накъдето бе тръгнала. Това означаваше, че се налагаше да се спуска от дървета, на които никога не се е качвала. Това направи и сега, свличайки се на финала с излъчването „само някой да посмее да направи коментар“.
— Е, сега всички сме тук — обяви лъчезарно Маграт.
Не подейства. Погледът на Баба Вихронрав моментално се фокусира на нивото на коленете й.
— И какво мислиш, че си облякла? — попита тя.
— А… Ъ… Мислех, че… искам да кажа, там горе става студено… с всичкия му вятър и прочее — започна Маграт.
Тя се страхуваше точно от това и се мразеше за слабостта си. Все пак те наистина бяха практични. Идеята й дойде една нощ. Освен всичко останало, бе почти невъзможно да се осъществят смъртоносните ритници от космическата хармония на господин Лобсанг Диблър, когато краката ти все се омотават в пола.
— Панталони.
— Те не са точно обикновени…
— А има и мъже, дето гледат — възмути се Баба. — Мисля, че е срамота!
— Кое? — попита Леля Ог, приближавайки отзад.
— Маграт Чеснова, дето се е изтъпанила там по крака — уточни Баба, вирвайки брадичка.
— Стига да вземе името и адреса на младия мъж — добродушно одобри Леля Ог.
— Лельо! — изчерви се Маграт.
— Струват ми се доста удобни — продължаваше Леля. — Макар че са малко торбести.
— Не го приемам — отсече Баба. — Всички могат да й видят краката.
— Не, не могат — възрази Леля. — По простата причина, че платът ги скрива.
— Да, ама могат да видят къде са й краката — настоя Баба.
— Това е глупаво. Все едно да обвиним всички, че са голи под дрехите си — възропта Маграт.
— Маграт Чеснова, дано опростят греховете ти — изтътна Баба Вихронрав.
— А не са ли?
— Аз не съм — с достойнство каза Баба. — Имам три жилетки една върху друга.
Тя огледа Леля от глава до пети. Гита Ог също се бе подготвила за чужбината с някои екстри към облеклото. Баба Вихронрав нямаше повод да се заяжда, но все пак направи опит:
11
Преклонни години (лат). — Бел.прев.