Звездният звяр

— Мога, но не обичам.

Господин Гринбърг вдигна въпросително вежди и каза:

— Не предполагах, че е от тип, който има център на речта.

— Който има какво? А, да. Глупи говори още от времето, когато баща ми е бил дете, изведнъж се научил. Пропуснах да ви запозная. Ела тук, Глупи. Да ти представя господин Гринбърг, пълномощник.

Глупи изгледа Гринбърг с безразличие.

— Приятно ми е да се запознаем, господин пълномощник Гринбърг — изрече той ясно общоприетата фраза, но не се справи толкова добре с името и титлата.

— Хм… И на мене ми е приятно, Глупи — отвърна Гринбърг и докато гледаше втренчено извънземното, часовникът на кулата удари десет.

Съдията О’Фаръл се обърна към пълномощника:

— Десет часът е, господин Гринбърг. Мисля, че най-добре е да започваме.

— Спокойно — разсеяно му отвърна Гринбърг. — Делото не може да започне, преди ние да сме се появили. Интересува ме и тази страна на разследването. Господин Стюарт, какъв коефициент на интелигентност има Глупи в сравнение с човешките норми?

— Моля? О, искате да знаете относителната стойност в цифри? Нямам представа, сър.

— Господи, та нима никой не се е опитвал да я определи?

— Ами не, сър. Всъщност, да. По времето на дядо ми са правили някакви тестове, но дядо ми така се възмутил от начина, по който се отнасяли с Глупи, че изгонил екипа. Оттогава насам гледаме много-много да не срещаме Глупи с непознати хора. Но той е много умен. Можете сам да се уверите.

Съдията О’Фаръл обаче прошепна на Гринбърг: „Тая твар е умна колкото едно добро гонче, макар че отчасти повтаря като папагал човешката реч. Сигурен съм.“

Джон Томас се обади възмутено:

— Чух какво казахте, господин съдия. Просто сте предубеден.

Съдията понечи да му отговори, но Бети го прекъсна:

— Джони! Забравяш уговорката ни… Ти ще си мълчиш, а ще говоря аз.

Гринбърг не обърна внимание на прекъсването на разговора.

— А бил ли е правен опит да се научи езикът му?

— Моля?

— Хм… Явно не са опитвали. А може да е бил доведен тук прекалено малък и още да не е говорел. На собствения си език, искам да кажа. Но сигурно речта му е присъща. Ксенолозите са на мнение, че центровете на речта съществуват само в нервни системи, които ги използуват. Тоест той не би могъл дори слабо да овладее човешката реч, освен ако и собственият му вид не използува речта като средство за общуване. Може ли да пише?

— Как би могъл, сър? Та Глупи няма ръце!

— Хм… да. Е, тогава с помоща на теорията може произволно да се допусне, че относителният му коефициент на интелигентност е някъде към 40. Ксенолозите са установили, че по-висшите типове, както и хората, имат три характеристики: центрове на речта, използуване на ръцете и като последствие от първите две — съхраняване на писмени данни. Затова бихме могли да предположим, че видът на Глупи притежава само първата характеристика. Не сте ли изучавали ксенология?