Звездният звяр
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездният звяр». Краткое содержание книги:
— Защо? — попита Глупи.
— Няма какво да ти обяснявам. Ще ме чакаш тук.
— Добре.
На моравата пред сградата на съда имаше тълпа — хората зяпаха Глупи, превърнал се в знаменитост. Главният полицай Драйзър беше наредил мястото да се огради, а няколко полицаи стояха да пазят реда. Двамата младежи се провряха под въжетата и се промъкнаха през тълпата до съдебното стълбище. Канцеларията на областния чиновник се намираше на втория етаж. Там завариха първия му заместник — една възрастна стара мома.
Госпожица Шрайбър, без много да му мисли, взе същото отношение към регистрирането на Глупи, каквото бе взел Джон Томас. Но Бети настоя, че не е работа на областния чиновник да решава дали в случая е правилно да става въпрос за движимо имущество, като същевременно цитира един съвсем измислен прецедент, когато един човек обявил за свое имущество повтарящото се ехо. Госпожица Шрайбър с нежелание попълни няколко бланки, прие скромната такса и им даде подпечатано копие от документа.
Беше вече почти десет часът. Джон Томас побърза да излезе и тръгна към долния етаж. Спря се, когато видя, че Бети стои пред монетен автомат за мерене на теглото.
— Хайде, Бети! — подкани я той. — Няма време за това!
— Изобщо не мисля да се претеглям — отвърна тя, като се взираше напрегнато в огледалото върху автомата. — Само проверявам как ми е гримът. Трябва да бъда на равнище.
— Изглеждаш добре.
— О, Джони, значи си можел да правиш комплименти!
— Това не беше комплимент. Да, побързаме, искам да кажа нещо на Глупи.
— Задръж така и не увеличавай скоростта. Ще те отведа навреме.
Бети изтри грима от веждите си, отново ги изрисува в модерния стил на Мадам Сатана и реши, че така изглежда по-възрастна. Помисли да нарисува на дясната си буза орнамент, изобразяващ хвърлено зарче, но се отказа, понеже Джони всеки миг можеше да кипне. Тръгнаха бързо по стълбите и излязоха навън.
Доста повече минути им отне да обясняват на един полицай, че трябва да идат оттатък кордона. Джони забеляза, че до клетката на Глупи стоят двама мъже, хукна нататък и се развика:
— Ей, вие двамата! Махайте се оттам!
Съдията О’Фаръл се обърна към него и взе да премигва.
— Какво се бъркаш, млади човече?
По-младият мъж също се обърна, но не каза нищо.
— Какво, какво! Аз съм собственикът. Глупи не обича непознати хора. Затова бъдете така любезни и си идете оттатък въжето. — След което се обърна към Глупи: — Няма нищо, миличък. Джони е тука.
— Здравейте, господин съдия!
— О, здравей, Бети!
Съдията я погледна, като явно се чудеше защо и тя е при тях, след което се обърна към Джон Томас:
— Ти сигурно си момчето на Стюартови. Аз съм съдията О’Фаръл.
— Така ли? Извинете ме, господин съдия — каза Джон Томас и ушите му порозовяха. — Помислих ви за любопитен зяпач.
— Много естествено е да се сбърка. Господин Гринбърг, това е момчето на Сюартови, Джон Томас Стюарт. Млади човече, да ти представя почитаемия Сергей Гринбърг, специален пълномощник на Департамента по космическите въпроси. — И съдията се огледа. — Хм… да… А това, господин пълномощник, е Бети Сорънсън. Бети, защо си изрисувала така глупаво лицето си?
Бети възмутено се въздържа да му отговори.
— За мене е чест да се запозная с вас, господин пълномощник.
— Можете да ме наричате просто Гринбърг, госпожице Сорънсън — каза Гринбърг и се обърна към Джони: — Имате ли роднински връзки с известния Джон Томас Стюарт?
— Аз съм Джон Томас Стюарт Единадесети — отговори Джони. — Предполагам, че имате предвид пра-пра-прадядо ми.
— Да, като че ли него. Роден съм на Марс, почти на една крачка от паметника му. Нямах представа, че в тая работа е забъркано вашето семейство. Може би после ще имате време да си поприказваме за марсианската история?
— Никога не съм бил на Марс — призна си Джони.
— Нима? Много интересно. Но вие сте още млад.
Бети слушаше така внимателно, че ушите й почти потрепваха, и реши, че с този съдия, ако това наистина беше съдия, ще се справи още по-лесно, отколкото със съдията О’Фаръл. Все забравяше, че фамилното име на Джони навеждаше на особени мисли… Особено след като нямаше поводи да си го припомня, поне не в Уествил.
Гринбърг продължи:
— Заради вас загубих два баса, господин Стюарт.
— Моля?
— Реших, че въпросното създание няма да се окаже от далечния космос, но грешката си е моя. Това едричко приятелче явно не е родено на Земята. Освен това бях не по-малко сигурен, че дори ако е извънземно, ще мога да определя откъде е. Не че се интересувам от екзотични животни, просто работата ми изисква да съм запознат с такива неща, най-малкото да съм виждал снимките им. Но и в този случай не ми провървя. Какво представлява вашият питомец, откъде е?