Звездният звяр
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездният звяр». Краткое содержание книги:
— Ясно. Е, никой няма да се отнесе грубо с него, поне в моя съд.
— Разбира се. Но той не представлява интерес за Департамента по една съвсем различна причина. Да допуснем, че това създание е „човешко“ в смисъла, който законът, нравите и договорите са придали на тази дума от времето, когато за пръв път е направен контакт с великата марсианска раса. Не че е така, но можеше да е така.
— Да предположим — съгласи се съдията О’Фаръл.
— Допускаме, че твърдението е вярно. Въпреки това делото не засяга Департамента, защото… Господин О’Фаръл, помните ли случая с „Огнена диря“?
— Смътно, още от началното училище. Не съм изучавал История на космическите полети, и положението на Земята е достатъчно объркано.
— Да, нали? И все пак „Огнена диря“ е предприел три от четирите междузвездни директни полета по време, когато такива полети са били безумие като плаването на Колумб например. Не знаели къде отиват, имали мъглява представа за обратния път… Всъщност корабът „Огнена диря“ не се завръща от третото си пътуване.
— Да, да, сега си спомних.
— Става дума за това, че младият Стюарт… Не мога да го наричам с трите му имена, нещо ми пречи… Та така, Стюарт ми каза, че това тромаво, глупашки усмихнато създание, е сувенир от втората експедиция на „Огнена диря“. Повече и не искам да зная. Нямаме договори с нито една от планетите, посетени от кораба, не търгуваме с тях, не си сътрудничим в нищо. По отношение на закона те не съществуват. Следователно единствените закони, които могат да се прилагат към Глупи, са собствените ни земни закони. Следователно Департаментът няма защо да се намесва, а дори да се намеси, един експерт като мене би бил задължен да вземе решение изцяло според земните закони. А вие сте по-компетентен по въпроса.
О’Фаръл кимна.
— Е, не възразявам да упражня правата си на съдия. Тогава да влизаме!
— Един момент. Предложих отлагане на делото, защото в случая има любопитни подробности. Исках да ми направят справки в Департамента, за да съм сигурен, че теорията ми е вярна и че съм взел под внимание всички прецеденти и закони. Готов съм обаче да се оттегля тутакси, ако можете да ме убедите в едно: това създание… Разбрах, че независимо от кроткия си външен вид, то се е занимавало с унищожение, дори е представлявало опасност, нали?
Съдията О’Фаръл кимна и каза:
— И аз научих подобно нещо. Неофициално, разбира се.
— А имало ли е някакво искане да бъде унищожено?
— Ами — позапъна се съдията. — Също по неофициален път научих, че такова искане ще бъде направено. Бях уведомен като частно лице, че шефът на полицията възнамерява да се обърне към съда с молба да се нареди животното да бъде унищожено с цел да се гарантира сигурността на населението. Получих подобни прошения и от частни лица.
Господин Гринбърг изглеждаше разтревожен.
— Такава ли била работата? А вашето отношение какво е, господин О’Фаръл? Ако бъдете председател на съда, ще позволите ли животното да бъде унищожено?
Съдията отговори:
— Въпросът ви е неуместен, сър.
Гринбърг почервеня.
— Извинете, но по някакъв начин трябва да си изясня позицията ви. Нали си давате сметка, че екземплярът с уникален? Независимо какво е направил и колко е опасен, макар че, да си призная, никак не съм убеден в тона. Независимо от всичко той представлява интерес за науката и в този смисъл следва да бъде запазен. Можете ли да ми дадете уверения, че няма да наредите да бъде унищожен?
— Млади човече, вие ме подучвате да предреша едно дело или част от него. Държанието ви е напълно неуместно!
Драйзър, шефът на полицията, избра тъкмо този неподходящ момент, за да се появи. Явно бързаше.
— Господин съдия, търсих ви къде ли не. Ще се гледа ли делото? Разполагам със седем полицаи, които…
О’Фаръл го прекъсна.
— Шефе, запознай се с господин пълномощника Гринбърг. Господин пълномощник, това е шефът на нашата Сигурност.
— Моите почитания, шефе.
— Приятно ми е да се запознаем, господин пълномощник. Господа, става въпрос за делото. Бих искал да зная…
— Шефе — побърза да го прекъсне съдията, — просто предай на съдебния пристав да има готовност. А сега ни остави насаме, ако обичаш.
— Ама… — понечи да протестира Драйзър, но млъкна и се оттегли заднишком, като си промърмори нещо, за което бихме могли да извиним един притеснен полицай. О’Фаръл отново се обърна към Гринбърг.
По време на това прекъсване пълномощникът бе успял да си припомни, че от него не се очаква да проявява лични чувства. Затова каза примирително: