Звездният звяр
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездният звяр». Краткое содержание книги:
— Затворен е в жилището си при своя собственик. Живеят на няколко мили извън града.
Гринбърг се замисли. Не беше претенциозен и му беше все едно какво яде и къде спи, но когато работата опреше до Департамента, той се ръководеше от правилото да кара другите да се поразмърдат — иначе огромната маса от задачи нямаше да се отхвърли.
— Иска ми се да избегна това пътуване извън града, понеже възнамерявам да задържа кораба и по възможност да се върна в столицата утре следобед. Имам спешна работа… става въпрос за марсианския договор.
Когато искаше някой извън Департамента да побърза, Гринбърг редовно тръсваше въпросната измислица.
О’Фаръл каза, че ще изпълни искането.
— Ще издигнем временна постройка в градината пред съда.
— Чудесно! До утре, О’Фаръл. Благодаря за всичко!
Преди два дни, когато Глупи излезе да се поразходи, съдията О’Фаръл беше заминал на риболов. Докато се върне, бяха поразчистили поразиите, а освен това той си имаше и установен принцип: избягваше да чете или да дава ухо на разни сведения, както и да събира слухове за дела, които може да му се наложи да гледа. Когато позвъни на Драйзър — шефа на Сигурността, — не очакваше, че ще има затруднения за придвижването на Глупи.
Драйзър избухна не на шега.
— Да не си се побъркал, О’Фаръл?! — попита го той.
— Моля? Какво те прихваща, отче?
Драйзър се опита да му обясни. Съдията отхвърли възраженията му. Впоследствие и двамата се обадиха на кмета. Кметът обаче беше ходил на същия риболов, затова везните натежаха в полза на О’Фаръл. Каза буквално следното: „Драйзър, изненадваш ме. Не можем да си позволим един важен служител от Федерацията да остане с впечатлението, че нашето селище е толкова затънтено, та не сме в състояние да се справим с такава дреболия.“ Полицаят изпъшка и позвъни в завода за метални конструкции, снабдяващ планинските щати.
Драйзър реши да придвижи Глупи на зазоряване, за да го прибере в постройката, преди по улиците да бъде пълно с народ. На никого обаче не хрумна да уведоми Джон Томас и в четири часа сутринта той така се стресна, че му призля. Събудиха го тъкмо когато сънуваше кошмар и отначало момчето си помисли, че с Глупи се с случило нещо ужасно.
Положението се изясни, но Джон Томас не се включи да помага — той беше от мудните хора, от хората, чието равнище на кръвна захар сутрин е паднало, така че не стават за нищо, прели добре да похапнат. И Джон Томас настоя да направи именно това.
Главният полицай изглеждаше ядосан. Госпожа Стюарт като всяка майка реши, че тя най-добре може да се справи, и каза:
— Но, миличък, не смяташ ли, че ще е по-хубаво, ако…
— Най-напред ще закуся. Глупи също.
Драйзър се намеси:
— Млади човече, заемаш погрешна позиция. Преди да се усетиш, ще се забъркаш в още по-голяма каша. Тръгвай. Ще закусиш в града.
Момчето не отстъпваше. Майка му каза рязко:
— Джон Томас, няма да бъде твоята, чуваш ли? Инатиш се също като баща си!
Подмятането ча баща му го настрои още повече в нежеланата посока и момчето каза с горчивина:
— Защо не си на моя страна, мамо? В училище ни учеха, че един гражданин не може да бъде измъкван от дома си всеки път, когато полицията си го науми. Но ти, изглежда, желаеш да помогнеш на него, а не на мене. На чия страна си?
Майката погледна изумено момчето, понеже от дълго време то покорно й се подчиняваше. И каза:
— Джон Томас! Как си позволяваш да говориш така на майка си?
— Правилно — подкрепи я Драйзър. — Дръж се прилично с майка си, иначе ще опиташ колко е тежка ръката ми. Е, не в качеството ми на полицай, разбира се. Това, което ни най-малко не мога да търпя, е ако едно момче се държи грубо с по-възрастните — каза полицаят, разкопча куртката си и измъкна отвътре един сгънат лист хартия. — Сержант Мендоса ме осведоми как си се заяждал оня ден, така че дойдох подготвен. Ето ти документа! Е, сега ще дойдеш ли? Или трябва да те мъкна насила?
Полицаят стоеше и удряше с листа по дланта си, но не го подаде на Джон Томас. Ала когато момчето посегна да го вземе, той не се възпротиви и изчака, докато го прочете. Накрая му каза:
— Е, доволен ли си?
— Това е призовка за съда — уточни Джон Томас. — Нареждат ми да се явя и да заведа Глупи.
— Точно така.
— Но тук пише „в десет часа“. Не пише, че най-напред не мога да закуся, стига да бъда на място в десет!
Драйзър дълбоко пое въздух — видя се как гръдният му кош се разширява. Лицето му, вече зачервено, потъмня, но той не каза нищо.
Джон Томас се обади:
— Мамо, отивам да си приготвя закуска. Да приготвя ли и за тебе?