Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
Хирам бе ходил в един бар за педерасти, опитвайки се да разшири фамилния бизнес, включвайки чукане с педали. Само дето беше толкова грозен, че не можа да свали никого. Очите и ушите му бяха като на прилеп и вонеше на спукан апендикс.
— Здрасти, кретен — рече Джоунс Голата пушка. — Толкова си се натряскал, че не можеш да ходиш. Качвай се в колата.
Хирам Мърфи беше начумерен и неприветлив както винаги, но освен това беше и страхливец. Не би се сбил с никого, да не говорим за пререкания с младо ченге като Джоунс Голата пушка, освен ако поне един от братята му не дебнеше наблизо с чук. Той смотолеви няколко пъти „гадове“ и „копелета“, но се намести на задната седалка на патрулната кола. Ръцете му бяха зад гърба, закопчани с белезници.
Докато пътуваха към участъка, русокосото ченге приложи на Хирам „номера с преградното стъкло“ — нещо, което съвсем не му се понрави. Бившият сърфист прошепна нещо, което Хирам не разбра, и когато попита: „Какво?“, ченгето се обърна в профил и го повтори малко по-силно. Но дрогираният мошеник пак не разбра.
— Говори по-силно, да те вземат дяволите — каза Мърфи. Беше много ядосан, че ще се озове в затвора без майка си.
Беше достатъчно тъмно за фарове и Джоунс Голата пушка ги запали, после се обърна към Хирам и отново каза нещо.
Този път Хирам Мърфи се вбеси. Наведе се напред и изкрещя:
— Говори силно, задник такъв! Какво ти става?
И сетне изведнъж лицето му се размаза в дебелото междинно стъкло със стоманена мрежа, когато Джоунс Голата пушка рязко натисна спирачките.
След като Хирам Мърфи спря да псува и да крещи, Джоунс рече:
— Опитвах се да ти кажа, че един пудел изтича пред колата. Трябваше да ударя спирачки, за да не прегазя горкото животинче. Съжалявам.
Така Хирам Мърфи бе подложен на номера с преградното стъкло.
Бяха само на три преки от участъка, когато една полицейска кола се впусна в преследване по магистрала 111 и съобщи, че иска подкрепление. След десет секунди розовите уши на Джоунс Голата пушка зашумяха от притока на адреналин и той с рев потегли след полицейската кола, която имаше проблем да настигне откраднато БМВ.
Тридесет минути след смрачаване дванадесет други полицейски коли от Палм Спрингс, Индио и дори от Минерал Спрингс се включиха в преследването. Караха по междущатска магистрала 10 — първо към Индио, после обратно.
Оказа се, че БМВ-то съдържа богата плячка — бандитът на име Часовникаря, наречен така, защото по време на обира на четири банки в долината, бе погледнал часовника си преди и след като бе прескочил гишето на касиерите, и изчезнал, преди ченгетата да реагират на алармата. В онази нощ Часовникаря бе тръгнал за дома си, след като бе ограбил банка в Индиан Уелс, когато една полицейска кола се опита да го спре, защото бе минал на червено. И преследването започна.
БМВ-то на Часовникаря криволичеше ту насам, ту натам надолу по Монтерей авеню в Палм Дезърт, когато Джоунс Голата пушка, следейки по радиото хода на гонитбата, го пресрещна от другата страна. Младото ченге се отправи срещу задаващите се фарове и завъртя волана в последната секунда, но беше малко късно. Хирам Мърфи крещеше в ухото му и Джоунс Голата пушка закачи предната дясна броня на препускащото БМВ. Завъртя се на триста и шестдесет градуса и се блъсна в дванадесетметров телефонен стълб, който огъна през средата патрулната му кола. БМВ-то профуча във въздуха и се заби в една финикова палма. Часовникаря изхвръкна на платното и тупна до вече мъртвия Хирам Мърфи, който бе излетял от задната седалка на патрулната кола в момента на сблъсъка.
Джоунс Голата пушка остана завързан с предпазния колан на предната седалка, само с разбит нос и леко мозъчно сътресение, смътно осъзнавайки, че е загазил. Разбра само това, защото главата му сякаш бе омекнала, а мозъкът пулсираше, но след няколко минути, когато на местопроизшествието се събраха пет-шест полицейски коли, той схвана, че като се бе включил в онова самоубийствено преследване, карайки арестант, безпомощно окован в белезници на задната седалка, може да бъде обвинен в убийство. На светлината на фаровете ясно виждаше, че Хирам Мърфи прилича на гърбица на асфалта за ограничаване на скоростта.