Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
Донесоха й чая. Тя разпечата капачката и отпи.
— Според едни туземци Кивира била на изток в днешен Тексас. Други твърдели, че е в Канзас. Коронадо повел войската си на изток. Но когато стигнал в Канзас, индианците казали, че е далеч на запад в Страната на червените камъни. Накрая Коронадо се върнал в Мексико, съкрушен и убеден, че преследва химера.
— Интересно — рече Холройд. — Това обаче не доказва нищо.
— Коронадо не бил единственият, който чул тези истории. През хиляда седемстотин седемдесет и шеста двама испански монаси, Ескаланте и Домингес, се отправили на запад от Санта Фе в опит да прокарат сухоземен път до Калифорния. Тук някъде нося съобщението им. — Нора затършува в чантата си, извади смачкан лист хартия и започна да чете.
Нашите паютски водачи ни преведоха през пресечена местност по път, който според нас е грешен и води на север, вместо на запад. Когато им го посочихме, те отговориха, че паютите никога не пътуват през земята на запад. Запитани за причината, те се намусиха и замълчаха. По средата на нашето пътуване край Брода на отците на река Колорадо половината от тях ни изоставиха. От останалите така и не разбрахме какво има на запад, че толкова се страхуват. Един от индианците спомена за голям град, разрушен, защото тамошните жреци поробили света и се опитали да отнемат властта на самото слънце. Други мрачно намекнаха за спящо зло, което не смеели да събудят.
Тя прибра листа.
— И това не е всичко. През хиляда осемстотин двайсет и четвърта един американски планинец на име Джосая Блейк бил пленен от индианците юте. По онова време на изключително смелите пленници понякога им предлагали да избират: или да бъдат убити, или да се присъединят към племето. Блейк, естествено, избрал племето. По-късно се оженил за ютска жена. Ютите са номади и по определено време на годината навлизат много навътре в каньоните на Юта. Веднъж в един особено далечен район на запад от Ескаланте един юте посочил залязващото слънце и споменал, че в тази посока имало разрушен град с баснословни богатства. Ютите никога не се приближавали до него, но дали на Блейк тюркоазен диск, за който твърдели, че произхожда от града. Когато след десет години се върнал в бялата цивилизация, той се кълнял, че някой ден ще открие изгубения град. Накрая се върнал да го търси и повече не го видели.
Тя отново отпи глътка чай и внимателно остави бутилката до чантата си.
— Днес хората смятат, че това са само митове или индиански лъжи. Но според мен не са нито едното, нито другото. А и местонахождението на изгубения град във всички истории е еднакво. Смятам, че никой не го е намерил, защото е скрит в най-далечния край на Юта. Подобно на други градове на анасазите, той сигурно е построен върху висока скала, в ниша или под скален навес. А може просто да е погребан под подвижните пясъци. И тук на сцената се качваш ти. Ти имаш тъкмо каквото ми трябва, Питър. Радарна система, която може да открие града.
Холройд неволно осъзна, че разказът го е увлякъл със своето обещание за приключения. Той се прокашля и потърси рационални аргументи.
— Прощавай, че го казвам, обаче вероятността е доста малка. Първо, ако градът е скрит, никакъв радар не може да го види.
— Но нали вашият скенер вижда през пясък, облаци и мрак?
— Точно така. Само че не и през скали. Ако градът е под скален навес, край. Второ…
— Но аз не искам да намериш самия град. А само пътя, който води до него. Ето, виж това. — Тя отвори чантата си и извади малка карта на Югозапада, на която бяха начертани няколко тънки прави линии. — Преди хиляда години анасазите построили тази тайнствена пътна система, която свързва големите им градове. Това са пътищата, които са картографирани. Всеки от тях води до или от голям град. Твоят радар може да види тези пътища от космоса. Нали така?