Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
— Къде го намери? — без да пуска плика и да откъсва очи от него, попита той.
— Беше до старата ни пощенска кутия. Пратено е преди пет седмици. Поставили са нови кутии, само че нашият адрес го няма и предполагам, че пощальонът просто го е пъхнал в старата ни кутия.
Брат й вдигна лице към нея.
Боже мой! — промълви той и очите му се напълниха със сълзи.
Прониза я болка: тъкмо от това се беше страхувала. Точно сега Скип не се нуждаеше от това бреме.
— Не мога да си го обясня. Сигурно някой го е намерил някъде и го е пратил.
— Но човекът, който го е намерил, вероятно е открил и тялото на татко… — Скип мъчително преглътна и избърса лице. — Мислиш ли, че е жив?
— Не. Не е възможно. Ако беше жив, за нищо на света нямаше да ни изостави. Той ни обичаше, Скип.
— Но това писмо…
— Това писмо е написано преди шестнайсет години. Той е мъртъв, Скип. Трябва да го приемем. Но сега поне имаме представа къде може да е умрял. Можем да научим какво му се е случило.
Брат й стискаше плика, сякаш не искаше да се откъсне от тази неочаквана нова връзка с баща му. При последните думи обаче той внезапно отдръпна ръка и се отпусна назад на кушетката.
— Ония хора, които са искали писмото… Защо не са проверили в пощенската кутия?
— Всъщност аз го намерих на пясъка. Помислих си, че е изхвърчало от кутията — вратичката липсваше. Пък и онези стари кутии имаха такъв вид, сякаш не са използвани от години. Но не съм сигурна. Аз ги съборих с пикапа.
Брат й отново погледна плика.
— Щом са знаели за къщата, смяташ ли, че знаят къде живеем?
— Опитвам се да не мисля за това — отвърна Нора. Ала мислеше. Постоянно.
Вече по-спокоен, Скип допи текилата от буркана.
— Как изобщо са научили за това писмо, по дяволите?
— Кой знае? Много хора са чували легендите за Кивира. Татко имаше някои доста неприятни познати…
— Така казваше мама — прекъсна я той. — Какво възнамеряваш да правиш?
— Мислех си… — Нора замълча. Сега идваше трудната част. — Мислех си, че за да научим какво му се е случило, трябва да намерим Кивира. А за това са нужни пари. И тъкмо затова искам да продам „Лае Кабриляс“.
Скип поклати глава и пиянски се засмя.
— Господи, Нора, аз се задушавам в тая дупка без пукната пара и те умолявам да продадеш ранчото, за да си стъпя на краката. А сега ти искаш да профукаш мизерното ни наследство, за да търсиш татко. Въпреки че е мъртъв.
— Скип, винаги можеш да си стъпиш на краката, като си намериш работа… — започна Нора, после замълча. Не беше дошла за това. Брат й седеше на кушетката, провесил нос, и тя усети, че сърцето й се свива. — За мен означава много да узная какво се е случило с татко.
— Виж, продай ранчото. От години ти го повтарям. Обаче не използвай моя дял от парите. Имам други планове.
— Организирането на археологическа експедиция може да отнеме малко повече от моя дял.
Той се отпусна назад.
— Ясно. Значи институтът няма да финансира проучването, нали така? Не мога да кажа-, че съм изненадан. Та той пише, че изобщо не е видял града! Само е вървял по някаква пътека. Иска се много богата фантазия, за да повярваш, Нора. Нали знаеш какво щеше да каже мама за това?
— Да! Че пак е витаел в облаците. И ти ли твърдиш същото?
Скип потръпна.
— Не. Не заставам на страната на мама — презрително заяви той. — Просто не искам да изгубя и сестра си така, както изгубих баща си.
— Стига, Скип. Нищо подобно няма да се случи. В писмото татко казва, че вървял по древен път. Ако го намерим, това ще докаже правотата му.
Той смъкна крака на пода и намръщено опря лакти върху коленете си. После внезапно се изправи.
— Хрумна ми нещо. Как да откриеш този път, без изобщо да ходиш там. В Станфорд имах един професор по физика, Лиланд Уоткинс. Сега работи в ЛРД.
— Какво е това?
— Лабораторията за реактивно движение в Калифорнийската политехника. Тя е клон на НАСА.
— И?
— Този човек работеше по програмата за совалките. Четох за една специализирана радарна система, с която могат да виждат на дълбочина десет метра в пясъка. Използвали я, за да картографират древни пътища в пустинята Сахара. Щом могат да картографират пътища там, защо не и в Юта?
Нора го зяпна.
— Този радар регистрира стари пътища, така ли?
— През пясъка.
— Ти в курса на този професор ли беше? Мислиш ли, че още те помни?