Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
Сърцето му се разтуптя.
— Какво каза?
— Мисля, че ме чу. Ще имаме нужда от специалист по дистанционно сканиране и компютърна техника. Можеш ли да работиш с комуникационно оборудване?
Холройд мъчително преглътна. Гърлото му внезапно беше пресъхнало. После кимна с глава.
— Имам техника, каквато не си и сънувала.
— А какво ще кажеш за малко почивка? Можеш ли да си вземеш две-три седмици отпуск?
— Никога не съм ходил на почивка — чу се да отвръща Холройд. — Натрупал съм половин година отпуска, при това платена.
— Тогава е уредено. Ти ми даваш данните, аз те взимам в експедицията. Гарантирам ти, Питър, няма да съжаляваш. До края на живота си ще помниш това приключение.
Холройд сведе очи към пръстите на жената — дълги и красиви, сплетени в очакване на отговора му. Никога не беше виждал човек, толкова страстно запален по нещо. Усети, че се задъхва.
— Аз… — започна той.
Нора бързо се наведе напред.
— Да?
Холройд поклати глава.
— Всичко това е прекалено неочаквано. Трябва да помисля.
Тя го погледна изпитателно. После кимна.
— Разбирам — каза тихо, бръкна в чантата си, извади лист хартия и му го подаде. — Това е телефонният номер на апартамента, в който съм отседнала. При една приятелка съм. Но не мисли много дълго, Питър. Мога да остана най-много два дни.
Ала Холройд не я чу. Пресмяташе нещо наум.
— Не казвам, че ще го направя, нали разбираш — прошепна той. — Но виж как може да стане. Няма нужда да подаваш молба. Последните три дни от полета на совалката са определени за радарни снимки, шейсет и пет орбити на различни ширини. Една компания за проучване на полезни изкопаеми иска снимки на някои райони в Юта и Колорадо. Засега ще ги отложим. Мога да ги включа в чакащите. После леко променям тяхната молба, за да получим снимка на района, който ти е нужен. Трябва само да подадеш искане за купуване на данни веднага щом свалим информацията от совалката. Обикновено тя е собственост на НАСА за срок от две години, обаче се правят изключения за научни институти. Когато дойде моментът, ще ти помогна.
— Молба за купуване ли? Искаш да кажеш, че ще трябва да платя?
— Доста е скъпо.
— За какво става дума? Двестатина кинта ли?
— По-скоро двайсет хиляди.
— Двайсет хиляди долара! Да не си се побъркал?
— Съжалявам. Това не зависи даже от Уоткинс.
— Откъде да взема двайсет хиляди долара, по дяволите? — избухна Нора.
— Виж, заради теб уреждам промяна в орбитата на совалка на Съединените щати. И това не е малко. Какво искаш да направя — да открадна данните ли?
Последва мълчание.
— Виж това е идея — накрая отвърна Нора.
7
Нора не си спомняше някога да е влизала на по-задушно място от апартамента на Питър Холройд. Въздухът там не бе на изчерпване, помисли си тя, а беше мъртъв и се разлагаше.
— Имаш ли лед?
Холройд, който бе слязъл от четвъртия етаж да си вземе пощата и да й отвори вратата, поклати рошавата си глава.
— Съжалявам. Камерата сдаде багажа.
Нора го наблюдаваше, докато той преглеждаше пощата си. Изключително бялата кожа на лицето му под буйната пясъчноруса коса бе опъната върху две изпъкнали скули. Когато се движеше, крайниците му като че ли никога не бяха където трябва и краката му изглеждаха малко къси за тесния му торс и костеливите му ръце. И все пак общото впечатление за меланхоличност се разсейваше от умните му зелени очи, които гледаха ведро на света. Вкусът му за дрехи будеше недоумение: раиран кафяв полиестерен панталон и карирана риза с къси ръкави и разкопчана яка.
Мръсните жълти завеси апатично се полюляваха на едва-едва полъхващия ветрец. Нора отиде до прозореца и погледна на юг към неясните булеварди на източен Лос Анджелис. После сведе очи надолу към недалечното кръстовище и витрината на „При Ал“. Последните два дни беше пренощувала при приятелка в Таузанд Оукс, мръсен квартал на Ел Ей, и изпита внезапно съчувствие към Питър и неговия копнеж за приключения.
Нора отстъпи назад. Жилището бе толкова голо, че не можеше да определи що за домакин е Холройд. Малка етажерка за книги, направена от парчета шперплат, подпрени върху тухли. Две стари кресла, отрупани с пожълтели броеве на списание за мотоциклети. Стара каска за мотор на пода, цялата надраскана и ожулена.
— Твоят мотор ли е заключен на уличния стълб? — попита го тя.
— Да. Стар индиън чийф. Събирателен. — Холройд се ухили. — Наследих една таратайка от прачичо си и събрах останалите части оттук-оттам. Можеш ли да караш?