Първичен инстинкт
- Автор: Осбърн Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Десислава Лазарова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Първичен инстинкт». Краткое содержание книги:
— Какво по-точно имате предвид, мистър Корели?
Корели се размърда неспокойно на мястото си.
— Да сте го връзвали някога?
— Не!
Това не задоволи Корели.
— Никога не сте го връзвали?
— Не. Джони твърде много обичаше да използва ръцете си. Аз обичам ръце… и пръсти… — тя разпери изящните си пръсти, сложи ги на масата и изгледа предизвикателно мъжете, като че искаше да ги накара да си представят какво удоволствие са доставяли ръцете й някога на Джони Боз и неговите на нея.
— Споменавате бял копринен шал в книгата си — намеси се Уокър, — шал от „Хермес“.
Катерин Трамел кимна.
— Винаги съм имала слабост към бели копринени шалове… — тя погали китките си — … те са подходящи за всякакви случаи…
— Но нали казахте, че обичате мъжете да ви пипат? — обади се Ник, убеден, че е спипал нахапаната писателка в лъжа — малка лъжа, малка победа.
Тя му хвърли хладна усмивка.
— Не. Казах, че обичах да ме пипа Джони… — тя се взря дълбоко в очите му и поклатя меко глава. — Аз нямам правила, Ник… Никакви правила… просто се оставям на течението.
— Вие ли убихте мистър Боз, мис Трамел? — попита Корели с най-смразяващия си прокурорски глас.
— Не! — отвърна тя кратко.
— Можете ли да го докажете?
— Нима трябва да го доказвам? Имах впечатлението, че това е ваша работа.
— Искате ли да ви подозират за случая Джони Боз — попита Уокър.
— Не… но що се отнася до доказателствата, лейтенант Уокър — трябва да съм твърде глупава да напиша книга за убийство и после да убия така, както съм го описала в книгата. Това би било самопризнание. Аз не съм глупава. Нали, Ник?
— Ние знаем, че не сте глупава, мис Трамел каза Талкът.
— Може би разчитате, че книгата ще ви освободи от подозрение — продължи Уокър.
— Навярно книгата е вашето алиби — каза Ник.
— Ами да, наистина — отвърна тя рязко. Погледна го за миг в очите, после сведе поглед към масата. — Отговорът е не! — хвърли цигарата на пода и я смачка с върха на обувката си. — Не съм го убила!
Сега вече се намеси Гюс. Той се облегна на своя стол и се усмихна приветливо.
— Вземате ли наркотици, мис Трамел?
Въпросът изобщо не я смути.
— Понякога…
— Както седеше срещу Ник, тя разтвори леко крака, откривайки докрай стройните си голи бедра.
— Да сте вземали някога наркотици с Джони Боз? — попита Корели.
Катерин повдигна леко рамене.
— Случвало се е…
— Какви наркотици — уточни Гюс.
Ник се наслаждаваше на предоставената му гледка. Внезапно Катерин кръстоса крака и прекрати шоуто.
— Кокаин — отвърна тя на Моран.
Сетне се обърна бавно към Ник:
— Чукал ли си някога друсан, Ник? — безсрамна усмивка заигра по устните й. — Трябва всички да опитате. Бива си го преживяването.
— Обаче е наказуемо — каза кисело Уокър.
— Вие обичате да си играете, нали? — попита Ник. — Всичко това тук — убийството, наркотиците, — всичко това за вас е само игра.
— То се подразбира, нали съм завършила психология. Освен това ми доставя удоволствие… — тя зяпали втора цигара, пред лицето й премина синкав дим.
— А какво ще кажете за бокса? И той е игра. Тя доставяше ли ви удоволствие?
— Боксът няма нищо общо — намеси се строго Талкът, — Кърън, концентрирайте се, моля, върху нашия случай.
Катерин сякаш изобщо не го чу. Тя говореше с Ник, като че ли няма никой друг в стаята.
— Боксът… Боксът беше удоволствие.
— И това ли е всичко? Просто удоволствие?
— Престана да бъде удоволствие, когато убиха Мани — призна тя. — Не е удоволствие да видиш как пребиват до смърт някой, когото обичаш.
— Разбирам — каза Талкът сервилно.
— Какво почувствахте, когато ви казах, че Джони Боз е мъртъв? — попита меко Ник.
— Имах чувството, че някой е прочел книгата ми и играе някаква игра.
Мислех, че обичате игрите.
— Не и такива.
Ник се наведе напред и впери поглед в нейния.
— Но не ви заболя, нали? По-скоро се разтревожихте.
— Не. Смъртта на Джони не ме нарани.
— Понеже не го обичахте?
Тя кимна.
— Така е.
Двамата се пронизваха с очи, сякаш опитваха да проникнат дълбоко в мислите на другия.
— И все пак се чукахте с него?
— Любовта няма нищо общо с удоволствието, Ник. Винаги можеш да получиш удоволствие. Ти никога ли не си чукал просто така, докато беше женен, Ник? Освен жена ти, искам да кажа.