Първичен инстинкт
- Автор: Осбърн Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Десислава Лазарова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Първичен инстинкт». Краткое содержание книги:
Сладката Катерин Трамел не беше подходяща в това отношение. Несъмнено арестуването на хубавата наследница щеше да засили медийната треска, но тогава и за Корели щеше да стане горещо, а той не искаше да се опари, не и в този случай.
Той побърза да отклони всяка инсинуация, че би могъл да изпрати тази Трамел пред Върховния съд.
— Нямате нито едно сериозно доказателство — каза той, подтичвайки по коридора на Министерството на правосъдието. — Нищичко нямате.
Гюс Моран едва не застана пред него, за да го спре.
— Тя няма алиби, Джон — рече той умолително.
— А, така ли? Значи няма алиби. Фантастично. Но как ще я свържеш с местопрестъплението. Дай ми един косъм. Дай малко кръв. Дай малко влагалищен секрет. Червило. Дай нещичко — и тогава може би ще поговорим. Че тя дори няма мотив.
— Тръпка! — обади се Ник. — Направила го е заради тръпката!
— Ник… стой далеч от очите ми, моля те!
— Щом не е тя, кой тогава? — обади се Уокър.
— За щастие — отвърна Корели — това не е мой проблем.
И като юрист ви обръщам внимание, че въпросът стои малко по-иначе, Уокър. Трябват ви доказателства, че е била тя, а не че всички останали в града са невинни. Щом не е бил никой от тях, това не означава, че е била тя. Нали така?
— Какво по дяволите да правим, Джон?
— Не знам. Не ме е грижа — той се измъкна от обсадата и забърза към асансьора. Натисна копчето за повикване, сякаш иска да го размаже. — Повярвайте ми, не мога да повдигна обвинение. Дори и да го сторя, нейната защита ще ме направи на пух и прах с тази ваша история за тръпката. Всеки, който е прочел книгата, би могъл да го направи.
— Може ли да я приберем? — попита Уокър.
Вратата на асансьора се отвори и Корели влезе вътре.
— Както казва Конрад Хилтън, щом искате да си сложите таралеж в гащите, няма да ви преча…
Вратата на асансьора започна да се затваря, но Ник протегна ръка и я спря. Ченгетата наобиколиха Корели в тясната кабина.
— Конрад Хилтън — повтори Гюс Моран, — хубави думи. Може някой път да ми потрябват.
— Трябва да отида в съда — заяви прокурорът. — До скоро, момчета…
— Тогава какво да правим, Корели — настоя Ник. — Ти май ще ни предложиш да не правим нищо, така ли?
— Това би било добре за начало — заяви Корели. — А после, след като не сте направили нищо по случая Катерин Трамел, продължавайте в същия дух още много пъти.
— Мисля, че ще я извикаме на разпит — каза Уокър. — Това едва ли ще ни създаде неприятности, прав ли съм?
— Не — тросна се Корели.
— Катерин Трамел има пари да подпали цялата полиция — предупреди Талкът.
— Тя е последният човек, който е бил видян с Джони Боз. Това стига за рутинен разпит, нали?
— Ник, ако беше някоя уличница, едва ли бих се противил. Кой го е грижа за нея! Но тя е някаква проклета наследница.
— Поемам отговорността — заяви Уокър.
Всички погледнаха Талкът.
— Тогава носете си я, Уокър. Отговорността е изцяло ваша. Щом така искате…
— ГА! — измърмори Гюс Моран — … в случай че някой иска да знае какво означава това: Гадост Абсолютна!
— Не искам, капитан Талкът — каза Уокър. — Но ще го направя.
— Ваша работа — отвърна Талкът кратко.
Асансьорът се приземи в партера, вратата се отвори, групата се изсипа в коридора. Корели забърза напред, клатейки енергично глава. Изглеждаше много нещастен.
— Ще се насадите на пачи яйца. Тя ще цъфне с някой суперадвокат, който ще ни натрие носа само за това, че пилеем парите на данъкоплатците. — Той заби пръст в гърдите на Уокър. — А вашата отговорност пет пари не струва, лейтенант. Тя ще ни духне здравата под опашките, казвам ви.
— Точно това ще направи — потвърди Талкът.
— Не вярвам — обади се неочаквано Ник.
Всички спряха и го погледнаха. Изглеждаше толкова убеден, като че ли знаеше нещо, което им е неизвестно, като че ли имаше пряка линия с мислите на Катерин Трамел.
— Значи няма — удиви се Корели. — И какво ви прави толкова сигурен?