Първичен инстинкт
- Автор: Осбърн Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Десислава Лазарова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Първичен инстинкт». Краткое содержание книги:
— Ти май имаш клуб от почитатели, Ники — прошепна Гюс.
— Колко ще трае? — извика Катерин от гардеробната.
Ник употреби цялото си самообладание, за да отвърне спокойно.
— Трудно е да се каже. Зависи изцяло от вас.
— Е, тогава едва ли ще продължи дълго.
Внезапно Ник забеляза, че може да я вижда в огромното огледало, поставено в ъгъла на гардеробната. Той се загледа през полуотворената врата, чудейки се дали е случайно или тя нарочно го дразни. Катерин небрежно се освободи от дрехите си и застана гола в средата на спалнята, с гръб към него. Дръпна лентата от косите си, разтърси ги по раменете си, а после ги зави на френско руло. Ник застина.
— Вие не изхвърляте ли старите вестници? — попита той, без да отмества поглед от видението в огледалото.
Тя извади лека рокля от дрешника и се вмъкна в нея. Бельо не облече.
— Пазя ги — отвърна, — когато открия нещо интересно в тях.
После излезе от стаята.
— Готова съм — каза и хвърли четката.
Гюс Моран стана:
— Трябва да ви уведомим, че имате право на адвокат.
— Защо ми е адвокат?
— Някои хора се чувстват по-добре в присъствието на адвоката си, когато ги разпитва полицията — рече Гюс. — Обикновено е така.
— Детектив Моран — отвърна Катерин Трамел, — аз не съм някои хора.
— Вече забелязах това — гласеше отговорът.
Катерин Трамел седеше зад Гюс Моран и от време на време той й хвърляше бърз поглед в огледалото за обратно виждане.
Бяха изминали вече няколко мили, когато тя наруши мълчанието. Наведе се напред и попита Ник.
— Имаш ли цигари?
— Не пуша.
Тя поклати леко глава:
— О, пушиш, разбира се!
— Отказах ги!
— Поздравления!
Тя отново се облегна назад и разтвори чантата си. След секунда между устните й се появи цигара и тя я запали, поемайки с наслада дима.
— Нали нямахте цигари — обади се Ник.
— Намерих някакви в чантата. Искаш ли една? — тя му подаде кутия френски цигари без филтър.
— Нали ви казах, че съм ги отказал.
Тя се усмихна със своята знаеща усмивка.
— Няма да е за дълго.
— Благодаря — рече кисело Ник.
Гюс реши да се намеси, обезпокоен, че Катерин Трамел може да вбеси раздразнителния Ник.
— Значи — каза той, насочвайки разговора в по-спокойни води, — значи работите над новата си книга.
— Да.
— Сигурно е интересно да си измисляш такива неща?
— Човек се учи — каза Катерин Трамел.
— Наистина ли? И какво научавате?
— Писането те учи как да лъжеш — отвърна тя кратко.
О, боже, каза си Гюс, ледът около тази жена е твърде опасен за стъпване. Всяка дума, която произнасяха устните й, може да означава най-лошото.
— Как така? Какво искате да кажете?
— Вие може да си измисляте разни неща, но те трябва да са правдоподобни — обясни тя, сякаш посвещава група начинаещи от курса за писатели в Бъркли. — Има дори термин за това…
— Не думай! И какъв е той?
— Нарича се суспендиране на недоверието.
Гюс се изсмя.
— Това ми харесва — погледна той Ник. — Чуваш ли, Ник? Суспендиране на недоверието. Бих искал да суспендирам моето недоверие завинаги. Какво ще кажеш за това, Ник? Искаш ли да суспендираш своето недоверие?
— Струва си да опитам.
— Не е толкова лесно, колкото изглежда — каза Катерин и изтръска цигарата си в приблизителната посока на пепелника.
Изминаха още няколко мили по завоите на шосето. Този път Ник наруши мълчанието.
— И за какво е новата ви книга?
— Не знаеш ли, че не се питат такива неща?
— Защо? Нещастие ли носи? Не вярвам да сте суеверна.
— Това няма нищо общо със суеверията.
— Тогава защо не? — продължи да настоява Ник. — Може би се страхувате, че някой ще ви открадне идеята?
— И това не е.
— И какво е тогава? — включи се и Гюс.
— Някои писатели мислят, че ако разкажат сюжета си, преди да са го написали, ще съсипят свежестта на творческия процес. Сюжетът предварително се изчерпва и писателят не успява да му даде живот.
— Не разбирам — каза Ник. — Как така ще съсипят? Сякаш е нещо чупливо и може да се строши, а всъщност е само една идея в главата ви.
— Не знаех, че се занимаваш с литературна критика — каза тя.
— Е, да, но не знаехте и че съм оставил цигарите — върна й го той.