Първичен инстинкт
- Автор: Осбърн Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Десислава Лазарова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Първичен инстинкт». Краткое содержание книги:
За момент, за един дълъг момент настъпи гробно мълчание. Ник я гледаше безизразно.
— Откъде знаете, че детектив Кърън е бил женен? — зададе Уокър въпроса, който беше в главите на всички.
Тя махна отегчено с ръка.
— Може пък просто да съм отгатнала, лейтенант. Какво толкова? — и дръпна дълбоко от цигарата си. — Искаш ли една, Ник?
Корели поклати глава.
— Вие двамата да не би да се познавате от по-рано? В такъв случай ще трябва да те отстраним, Ник.
Ник не сваляше поглед от лицето й.
— Не се безпокой, Джон. Не се познаваме, нали, мис Трамел?
— Не — каза тя.
— Как се запознахте с Джони Боз — продължи делово Уокър. По гласа му личеше, че е решил да прекъсне електрическото напрежение между Ник Кърън и Катерин Трамел.
— Исках да напиша книга за убийството на бивша рокзвезда. Отидох в неговия клуб, взех го и после… се чукахме — тя дари Уокър с широка усмивка.
— Разбирам.
— Наистина ли?
— Вие не сте изпитвали никакви чувства към него. Правели сте секс с него заради вашата книга.
Ник се запита дали Боз е бил наясно, че тя го използва за опитно зайче.
— Така беше в началото. После…
— После…
— После започна да ми харесва онова, което той правеше за мен.
— Звучи много студено всичко това, а, мис — обади се Гюс.
Катерин Трамел се усмихна самодоволно.
— Боже, кой би помислил, че ченгетата са толкова романтични? Секс без любов според вашия закон е престъпление, така ли? Всеки ден хиляди хора използват други хора, Гюс, удивена съм, че това ви изненадва.
— Използват и после захвърлят. Това ли е вашият принцип, мис?
— Аз съм писателка — заяви тя студено. — Използвам хора за това, което пиша. Всичко друго да върви по дяволите.
— Като например Джони Боз — отбеляза Гюс. — Твърде се е изхабил от употреба.
Катерин ги огледа един по един.
— Ама вие наистина ли мислите, че съм била аз? Че съм толкова откачена да извърша убийството, което съм описала. Мислите ме за студена, безсърдечна курва, но как такава една курва би могла да извърши толкова страстно престъпление? Вие наистина смятате, че съм убила Джони… — тя поклати удивено глава. — Мисля, че ще трябва да ви докажа противното.
— И как смятате да го направите? — полюбопитства Корели.
— Много просто.
— Колко просто? — попита Ник.
— Ще мина на детектора на лъжата.
Тясното помещение на полифизиографа можеше лесно да се сбърка с газова камера. Беше съвсем малка кабина без прозорци, мебелирана с един-единствен стол до застрашително проблясващия детектор. Скрит в стената обектив пренасяше образа на Катерин Трамел на видеомонитора в помещението за наблюдателите. Тя беше свързана към апарата с ленти и сензори, които обвиваха като пипала ръцете и гърдите й.
Макар че камерата беше скрита в тухлената стена, Катерин сякаш много добре знаеше нейното местоположение. Тя гледаше самоуверено право в обектива, като че ли искаше да го накара да сведе поглед. Ченгетата следяха съсредоточено изражението й, докато отговаряше на въпросите.
Експертът, който провеждаше теста, беше впечатлен не по-малко от тях. Той донесе резултатите, клатейки глава.
— Не трепна нито веднъж… никакви промени в налягането, в пулса, изобщо нищо. Тя или казва истината, или аз още не съм виждал такава като нея.
Талкът се размърда облекчен и си позволи лукса на една триумфална усмивка, предназначена главно за Ник, без да забравя обаче Уокър и Гюс Моран.
— Е, в такъв случай смятам въпроса за приключен — заяви той.
Вторачен в образа на Катерин на монитора, Ник отсече:
— Тя лъже!
Талкът се спря рязко на вратата.
— Кърън каква по дяволите…
Експертът беше още по-конкретен.
— Забрави това, Ник, мене мажеше да ме направиш на глупак, можеш сам да се направиш на глупак, но на уреда такива не му минават. И най-готината жена не може да завърти главата ма това чудо, нали знаеш какво имам предвид.
— Възможно е да се излъже детекторът — настоя Ник.
— Може би… ако си мъртъв…
— Повярвай ми. Възможно е.
— Ти откога стана такъв експерт?
— Познавам хора, които са успели.
— Кой например?
— Един тип, когото познавах някога — рече Ник, тръгвайки към вратата.