Първичен инстинкт
- Автор: Осбърн Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Десислава Лазарова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Първичен инстинкт». Краткое содержание книги:
— А сега казваш — намеси се Уокър, — че може би е убила и родителите си. Да не би да е пречукала и Мани Васкес, а?
— Ами да — каза сериозно Моран. — Качила се е на ринга и се е превърнала в гърмящ змей.
— Ти го казваш — разграничи се Уокър. — Аз пък мисля, че се е преоблякла като африканец и е научила някакъв ляв прав, който може да убие човек… а, и си е намазала лицето с боя за обувки… Хайде да я сложим пак на детектора и да я питаме.
— Начукай си го, Фил — процеди през зъби Ник.
— Е, щом стигнахме дотам, начукай си го и ти, Ник.
— Чувствам се някак изолиран — обади се Моран мрачно.
— И до теб ще стигнем — каза Ник. — Той изпи докрай питието си и махна на бармана с празната чаша. — Какво ще кажеш за още един двоен, Хари?
— Разбира се, Ник.
— Стига, Ник — свъси вежди Моран. — Нямаш нужда от тази проклетия.
— Ти имаш нужда — парира Кърън. — Фил има нужда. Всяко ченге в тази дупка има нужда.
Но не барманът донесе питието на Кърън. Вместо него се приближи мъж с оредяла рижа коса и костюм, пред който Гюс Моран изглеждаше като слязъл от страниците на модно списание. Малките му очички бяха изцъклени от погълнатия алкохол. Той постави чашата пред Ник и се надвеси над него, хилейки се злобно.
— Ето, Стрелец! Пий! Върна се при „Блек Джак“, а, Стрелецо?
Ник взе питието, но не погледна към злия дух.
— Обсъждаме един случай, Марти — каза спокойно, но твърдо Уокър.
Марти Нилсен, агент от Вътрешния отдел, който трудно можеше да бъде наречен приятел на Ник Кърън, прояви пълно разбиране.
— О, ясно! Напълно ми е ясно. Наистина. Значи обсъждате — той бутна чашата малко по-близо до Ник и прибави ехидно. — Пий! Изпий твоя двоен, Стрелецо!
Гюс Моран видя как ръцете на Ник се свиха в юмруци и той целият застина, напрегнат като стоманена пружина, едва сдържайки се да не налети на месестия Нилсен. Моран сложи ръка на рамото му. Ник преглътна яростно, но остана на мястото си.
— Не съм на служба, Нилсен — каза той. — Чу ли ме добре? Не съм на служба и обсъждам един случай с моя партньор и шефа. Вътрешният отдел не би трябвало да се безпокои за това. А може би искаш да си пиша допълнителни часове? Какво ще кажеш? Мислиш ли, че те засяга, мухоловка такава!
— Хей, Стрелец, не ме е грижа. Но не се преуморявай. Може пак да се пропиеш.
Студен вятър нахлу от улицата, когато Бет Гарнър се вмъкна в бара. Тя пристигна тъкмо навреме, за да види, че Ник е на път да изгуби контрол над себе си. Той беше скочил на крака, Моран и Уокър се опитваха да го върнат на мястото му.
— Престани да ме дразниш, Нилсен — изръмжа Кърън, — защото ще ти избия проклетите зъби от муцуната.
— Ей, ей, какво ви става — Бет Гарнър, с нейните петдесет килограма застана между двете яки ченгета. — Я се успокойте.
— Няма проблеми, докторе — ухили се Нилсен. — Няма проблеми, щом като и леля доктор е тук, тъкмо навреме, за да спаси любимия си пациент.
Той прегърна Бет, потен, замаян и тромав като мечка. Тя се отърси от него.
— Долу лапите, Марти!
Нилсен беше или много пиян, или необичайно дебелокож, дори за вътрешно ченге.
— Е, деца, забавлявайте се добре — заяви той със сърдечна усмивка и се оттегли.
Но Ник не можа да се охлади толкова бързо. Тоя продължи да гледа Нилсен. Очите му се забиваха като ножове в гърба му.
— Тоя си го търси и аз съм в изключително подходящо настроение да му го дам.
Бет го върна на масата.
— Правилно. Точно това трябва да направиш. Направо ще му се навреш в ръцете. Че той точно за това си мечтае.
Кърън пое дълбоко въздух, сякаш само така би могъл да потуши гнева си. Но му трябваше още нещо. Погледна Бет.
— Хайде да си вървим!
— Добре — каза Бет и пъхна ръката си в неговата с мил и някак покорен жест.
Ник се обърна към Уокър и Моран и хвърли няколко банкноти на масата.
— Плати за мен, Гюс. И изпий едно за моя сметка.
Сетне поведе Бет Гарнър към изхода и измитите от дъжда улици.
Двамата полицаи се загледаха след тях.
— Не са ли чаровна двойка — каза Гюс.
— Мислех, че вече не са.
— Е, може би не и тази вечер. Може би тази вечер е както в добрите стари времена.
— Понякога си мисля, че направи това с нея само за да се отърве от Вътрешния отдел.