Беки Б. и аферата с чантата
- Автор: Уикхем Маделин
- Серия: Беки Б. #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Беки Б. и аферата с чантата». Краткое содержание книги:
— Пързаляш ме, Роберто, и това си е! — отсича накрая. — Плащам добри пари, затова искам качество! Така че ето какво ще направиш: ще ми изработиш куфарче с материал от стария доставчик! Схвана ли?
Обръща се, вижда ме, че го гледам, и ми намига.
— Това е най-добрият магазин за кожи в целия свят, обаче не им се връзвайте на номерата! — подвиква ми той.
— Няма! — изричам в отговор и се усмихвам. — Между другото, палтото ви много ми харесва!
— Много мило от ваша страна — кимва ми приятелски мъжът. — Каква сте? Да не би да сте актриса или модел?
— Ами… не съм нито едно от двете.
— Няма значение — махва той с пурата в ръка.
— Как ще платите, синьорина? — прекъсва ни Силвия.
— Ами… ето.
Докато й подавам картата си „Виза“, усещам как душата ми се стопля от доброта. Да купуваш подаръци за другите е къде-къде по-приятно от това да си купуваш разни неща за себе си! А като се има предвид, че този колан ще изчерпи тотално лимита на кредитната ми карта, това означава, че пазаруването ми за днес е в своя край.
А какво ще правя после? Може пък да се опитам да попия малко от културата им. Защо да не отида да видя онази прочута картина, която портиерът толкова много възхваляваше?
От дъното на магазина до слуха ми достигат развълнувани гласове. Обръщам се небрежно, за да разбера какво толкова има. Една от огледалните врати се разтваря, вижда се склад и от него излиза жена с черен костюм, обкръжена от цял рояк подскачащи продавачки. Ама какво държи тя, за бога? Защо всички толкова се…
И точно в този момент зървам онова, което тя носи. Сърцето ми спира. Кожата ми настръхва.
Не може да бъде!
Обаче е истина!
Тази жена носи чанта „Ейнджъл“ — ангелската чанта!
Три
Това е истинска ангелска чанта! От плът и кръв!
А аз си мислех, че всичките са продадени! Мислех си, че е напълно невъзможно да се добереш до такава!
Жената я поставя тържествено върху пиедестал от кремаво кадифе и се отдръпва, за да се наслади на гледката. В целия магазин се е възцарила гробна тишина. Все едно току-що е пристигнал член на кралското семейство. Или пък филмова звезда.
Направо не мога да си поема дъх. Стоя като парализирана.
Ама тя е зашеметяваща! Направо божествена! Телешката кожа изглежда мека като масло. Ръчно изрисуваният ангел трепти в аквамаринените си тонове. А под него с диамантен прашец е написано името „Гейбриъл“.
Преглъщам, като се опитвам да се овладея. Краката ми треперят, а ръцете ми са целите мокри от пот. Преживяването е къде-къде по-вълнуващо от онзи миг, когато зърнахме белите тигри в Бенгал. Така де, нека си признаем — ангелските чанти вероятно са по-рядко срещани дори и от белите тигри!
А ето че сега, точно под носа ми, стои една такава.
Мога да си я купя! Разбира се, че мога да си я купя! Нищо не ми пречи да си я купя!
— Госпожице! Синьорина! Чувате ли ме? — пронизва нечий глас мислите ми и аз си давам сметка, че Силвия се опитва да привлече вниманието ми.
— О, да! Разбира се! — изричам с треперещ глас. Вземам подадената ми химикалка и се подписвам както ми дойде. — А това… това истинска чанта „Ейнджъл“ ли е?
— Да, истинска е — отговаря продавачката със самодоволен гласец, като някой отговорник за представлението, който познава лично членовете на рок групата и отлично умее да се справя с всякакви навлеци.
— А колко… — започвам, преглъщам и довършвам: — Колко струва?
Две хиляди евро.
— Ясно. — Кимвам.
Две хиляди евро. За една чанта.
От друга страна, ако имам ангелска чанта, никога повече няма да ми се наложи да си купувам нови дрехи. Никога! На кого му е притрябвало нова пола, щом разполага с най-шикозната чанта в целия град?!
Въобще не ми пука колко струва! Трябва да я имам — и това е!
— Бих искала да я купя, моля — казвам, преди да успея да се спра.
Всички в магазина ме поглеждат с невероятно изумление, след което из помещенията се разнася звънък смях.
— Не можете да си купите чантата ей така — отвръща съжалително Силвия. — За тази работа си има списък!
Ясно. Списък с чакащи. Разбира се, че ще има списък с чакащи. А аз съм пълна идиотка.
— Искате ли да ви включа в списъка? — пита любезно Силвия и ми подава кредитната карта.
Окей, да погледнем нещата по-логично. Надали има смисъл да се включвам в някакъв списък в Милано. Така де! Пък и, първо на първо, как ще си я получа? Ще трябва да ги моля да ми я пращат по пощата. Или пък да дойда специално за случая, или…